![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
- Ще използвам само служебното си оръжие - каза Сакс.
Братята Харди дотичаха, приведени, сякаш се бояха от снайперисти.
- Ето какво разузнахме. Наоколо няма никого. Кварталът е...
- ...напълно пуст.
- Прозорците на къщата са закрити. Има заден вход, който...
- ...води към малката пресечка. Вратата е отворена.
- Отворена ли? - изненада се Хауман, като се спогледа с няколко от хората си.
- Не просто отключена, а отворена - потвърди Сол.
- Да не е клопка?
- Не прилича. Което не означава...
- ...че няма.
- Някакви коли в уличката? - попита Селито.
- Не.
- Има два входа отпред. Вратата на парадния вход...
- ...изглежда закована. Другият вход е откъм гаража. Двойна порта, достатъчно широка за две коли. Има катинар и верига.
- Но са отключени и лежат на земята.
Хауман кимна:
- Може да е вътре.
- Може би - съгласи се Сол. - Кажи им какво ни се стори, че чухме.
- Много слабо. Прилича на плач.
- Или пищене.
- Малко момиченце? - попита Сакс.
- Може би. Но изведнъж престана. Райм как би действал?
- Кажи ми да ти кажа.
Хауман повика един от командирите на отряди и даде няколко заповеди. След малко двата микробуса навлязоха в пресечката и блокираха другата страна на улицата.
- Отряд едно - предната врата. Разбийте я със стрелба. От дърво е и е стара, така че си сложете шлемовете, ясно? Отряд две - отзад. На „три“, влизате. Ясно? Неутрализирайте всеки опит за съпротива, но тъй като предполагаме, че момиченцето е вътре, внимавайте по какво стреляте. Полицай Сакс, сигурна ли сте, че искате да участвате?
Сакс кимна уверено.
- Добре, момчета и момичета. Напред!
32.
Сакс и петимата полицаи от Отряд две се втурнаха по задушната уличка, блокирана от двата микробуса. Между паветата и в цепнатините на тротоара цъфтяха бурени; гледката напомняше на Сакс за гроба край железопътната линия.
„Надявал се жертвата да е мъртва. За нейно добро...“
Хауман бе разставил хора по покривите на околните сгради и дулата на черните им колтове стърчаха като антени.
Отрядът спря пред задния вход. Полицаите изгледаха странно Амелия, докато връзваше гумените ленти около обувките си. Някой пошепна на другаря си, че сигурно е суеверие.
Радиостанцията изпращя:
- Отряд едно, на главния вход сме, в пълна бойна готовност. Всичко е чисто. Край.
- Прието, Отряд едно. Отряд две, докладвай.
- Отряд две, на позиция, край.
- Прието, Отряд две. Двата отряда - готови за влизане. На „три“.
Сакс провери за последен път пистолета си.
- Едно...
Облиза потта от подутата си устна.
- Две.
„Добре, Райм, часът настъпи...“
- Три!
От другата страна се чу слаба експлозия; двата отряда влязоха. Светкавично. Сакс се затича след полицаите; те се разпръснаха; светлината от фенерите им заигра покрай ярките петна от слънчевите лъчи, които струяха през прозорците. Тя остана сама. Останалите трескаво претърсваха шкафове и килери, зад гротескните статуи, които изпълваха къщата.
Сакс зави зад един ъгъл. Пред очите ѝ изникна бледо лице, нож...
Сърцето ѝ подскочи. Тя зае позиция за стрелба, прицели се. Тъкмо да натисне спусъка, и си даде сметка, че се е уплашила от някаква си рисунка на стената. Призрачен блед месар с нож в едната ръка и пържола в другата.
„Божичко!...Страхотно жилище си е избрал.“
Полицаите се втурнаха нагоре, за да претърсят първия и втория етаж.
Сакс обаче имаше друга цел.
Намери вратата към мазето. Полуотворена. „Добре. Загаси фенера. Първо погледни зад вратата.“ Спомни си какво ѝ казваше Ник: „Никога не се показвай иззад ъгъл или врата в цял ръст - престъпникът очаква точно това“. Тя коленичи. Пое си дълбоко въздух. „Напред!“
Нищо. Тъмнина.
„Назад зад прикритието. Ослушай се...“
Отначало не чу нищо. После долови дращене. Тропане. Звук от усилено дишане и ръмжене.