![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
А може би усещаше някаква назряваща трагедия.
След няколко минути виковете на Маги престанаха и отстъпила място на звуците на стария град: рева на парни мавдшад, звъна на камбани, изстрели и тропане на копита по паветата.
Забравил полицаите, които бяха по петите му, Колекционера продължи да гледа през прозореца. Забрави и Маги, наблюдаваше само призрачната фигура, която вървеше по улицата.
„Тогава и сега.“
Погледът му остана вперен навън през прозореца, в едно отминало време. Затова не забеляза, че помиярите се вмъкнаха през вратата, която бе оставил открехната. Те го погледнаха, спряха за момент на вратата на салона, после се обърнаха и тихо се запромъкваха към задната част на къщата.
С вдигнати муцуни, с наострени уши те внимателно изучаваха непознатото място. Особено ги заинтригува тихото скимтене, което идваше някъде изпод земята.
Толкова бяха отчаяни, че дори Братята Харди се разделиха.
Бединг обикаляше пет-шест улици около „Деланси стрийт“, Сол - малко по на юг. Селито и Банкс също имаха райони за претърсване, а неколкостотинте полицаи, барети и федерални агенти чукаха от врата на врата и разпитваха за дребен мъж, плач на малко дете, сребрист „Таурус“ и изоставена стара къща във федерален стил с фасада от розов мрамор и задни стени от пясъчник.
„Ха, кво значи „федерален стил“?... Да съм виждал дете ли? Дали някога съм виждал дете в долен Ийстсайд? Хей, Джими, да си виждал деца напоследък? През последните шейсет секунди май не съм.“
Амелия Сакс не се спираше. Бе настояла да провери заедно с отряда на Селито района на магазина на „Шопрайт“, от който Извършител 823 бе закупил телешкия кокал. После бензиностанцията, откъдето бе взел бензина. Библиотеката, от която бе откраднал „Престъпност в стария Ню Йорк.“
Не намериха никакви следи и се скитаха като кучета, подмамени от десетки различни миризми. Всеки си избра квартал за обхождане.
Сакс наду газта и обиколи още една улица. Беше объркана, както при огледите на всички сцени досега: имаше прекалено много улики, прекалено много следи. Безнадеждно. Тук, по горещите, мръсни улици, които се пресичаха със стотици други улички и сокаци, сред хилядите сгради (всичките стари), намирането на скривалището на убиеца ѝ се струваше също толкова невъзможно, както (като в случая, който ѝ бе разказал Райм) да откриеш косъм, залепен на тавана от ударната вълна на револвер калибър 0.38.
Искаше ѝ се да огледа внимателно всяка уличка, но като си мислеше за детето, оставено в някое подземие, на крачка от смъртта, започна да кара по-бързо. Гледаше трескаво наляво и надясно с надеждата да забележи къщата от розов мрамор. Налегнаха я подозрения. Дали не бе пропуснала постройката в бързината? Или трябваше да кара лудешки, за да претърси повече улици?
„След смъртта на злодея детективите се заели с разследване на деянията му. От дневника му личало, че е убил осем порядъчни граждани. Не се свенял да се гаври и с мъртвите. В дневника си е записал (ако това, което твърди, е вярно), че е осквернил няколко гробища в града. Никоя от тези жертви не е заслужила такова оскърбление. Не, повечето тленни останки били на достойни граждани, скромни и трудолюбиви. Извергът не чувствал никаква вина. Всъщност изглежда, че е действал с безумната мисъл, че върши услуга на жертвите.“
Линкълн леко помести безименния пръст на лявата си ръка и устройството за прелистване обърна гланцираната страница на „Престъпност в стария Ню Йорк“, която двама федерални агенти му бяха донесли преди десетина минути благодарение на усилията на Фред- Делрей.
„Плътта гние и е слаба - писал извергът с жестоката си, твърда десница, - костите са най-здравата част на тялото. Колкото и стара да е плътта, костите остават млади. Моето призвание е благородно и не разбирам защо никой не ме подкрепя. Аз правя добро на хората. Сега те са безсмъртни. Аз ги освободих. Изчистих костите им от мърсотията.“
Тери Добинс имаше право. В глава 10 „Джеймс Шнайдер - Колекционера на кости“ се виждаше прототипа на поведението на Извършител 823. Методите за умъртвяване на жертвите бяха същите: огън, животни, вода, сваряване. 823 ловеше същия дивеч, както Шнайдер. Бъркаше германската туристка с Хана Голдшмит, емигрантка от началото на века, и нарочно бе отишъл в немското общежитие, за да си търси жертва. А сега наричаше малката Пами Ганц с друго име - Маги. Очевидно я взимаше за момичето на О’Конър, една от жертвите на Шнайдер.