![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Само около двадесет квадратни километра. По-лесно е човек да се скрие в Манхатън, отколкото в някоя гора.
- Продължаваме. Какви са камъчетата по дрехите на Ганц?
Купър се наведе над микроскопа:
- Добре. Виждам ги.
- Покажи ми ги, Мел.
Мониторът светна и пред Райм се появиха блестящи кристали.
- Разклати ги. Има три компонента.
- Това отляво е розов мрамор - каза Купър. - Като онзи, дето го намерихме по-рано. Това по средата, сивото...
- Това е хоросан. А другото е червен пясъчник - определи Райм. - От обществена сграда е, като кметството, строено през 1812. Само фасадата е от мрамор, останалата част е пясъчник. Строили са така за икономия. Е, правили са го, та парите, спестени от мрамора, да потънат в нечий джоб. Какво друго имаме? Пепелта. Да видим с какво е извършен палежът.
Купър пусна проба от пепелта в хроматографския апарат. Загледа се в графиката, която се появи на екрана.
Бензинът съдържа оцветители и добавки, поставени от производителя, който може да бъде определен точно, ако горивото не е смесено с други видове бензин в колонката на бензиностанцията. Купър съобщи, че профилът съвпада точно с продукта на „Газ ексчейндж“.
Банкс грабна „Жълтите страници“ и ги разлисти:
- В Манхатън има шест бензиностанции на „Газ ексчейндж“. Три в центъра. Една на Шесто авеню и „Хюстън стрийт“. Една на „Деланси стрийт“ и източна Петстотин и трета. И една на Деветнадесета и Осмо авеню.
- Деветнадесета е много на север - каза Райм. Погледна таблицата. - В източната или в западната част на града да търсим?
„Бакалии, бензиностанции...“
На вратата изведнъж изникна висок силует.
- Още ли съм поканен? - попита Фредерик Делрей.
- Зависи. Носиш ли подаръци?
Агентът размаха папка с емблемата на ФБР:
- Цяла торба.
- Някой не те ли е научил да чукаш, преди да влезеш, Делрей? - скастри го Селито.
- Лош навик, какво да правя?
- Хайде - каза Райм. - Какви са резултатите?
- Не са много ясни. Хич не ми се връзват с нашия човек. Но какво ли знам аз.
Делрей заби поглед в доклада. Вдигна очи и погледна Райм:
- Между другото Тони Фалко от лабораторията ти праща много поздрави. Това веществено доказателство, което намерихте, се оказа златно фолио. Вероятно от шестдесет до осемдесетгодишно. Фалко откри няколко целулозни влакна, затова смята, че е от книга.
- Разбира ce! Позлатена корица - възкликна Райм.
- Откри и следи от мастило. Каза, цитирам: „Не е несъвместимо с мастилото, използвано в печатите на Нюйоркската градска библиотека.“ Ама че смешно говори.
- Книга от библиотека - промърмори Райм.
- Книга от библиотека с червена кожена подвързия - допълни Сакс.
- Точно така! - изкрещя Райм. - Парченцата червена кожа. Не са от ръкавица, а от книга, която убиецът носи със себе си. Неговата библия.
- Библията ли? - учуди се Делрей. - Да не е някой религиозен фанатик?
- Не Библията, Фред. Обади се в библиотеката, Банкс. Може би така си е изтъркал обувките - в читалнята. Знам, че предположението ми не е много обосновано, но нямаме много възможности. Искам списък на откраднатите антикварни книги от манхатънските библиотеки през последната година.
- Дадено - отвърна младият детектив и веднага се зае да издирва директора на библиотеката.
След половин час факсът избръмча и изплю два листа. Том ги взе.
- Уха, читателите в този град май имат доста лепкави пръсти.
Показа листовете на Райм.
През последните дванадесет месеца от обществените библиотеки бяха изчезнали осемдесет и четири книги на пет и повече години, тридесет и пет в Манхатън.
Райм зачете списъка: Дикенс, Остин, Хемингуей, Драйзер... Книги за музика, философия, вино, литературна критика, приказки. Стойността им бе изненадващо ниска - по двадесет-тридесет долара. Райм предположи, че никоя от тях не е първо издание, но крадците са си мислели, че имат антикварна стойност.
Продължи да чете.
„Нищо, нищо. Може би...“
И тогава го видя.
„Престъпност в стария Ню Йорк“ от Ричард Уайъл Стивънс, издание на „Баунтифул прес“ от 1919. Беше оценена на шестдесет и пет долара. Открадната от клона на „Деланси стрийт“ преди девет месеца. 12,5X17, 5 см, с червена велурена подвързия, с позлатени ръбове на страниците.
- Искам един екземпляр - каза възбудено Райм. Не ме интересува откъде ще го вземете. Някой да иде в библиотеката на Конгреса, ако трябва.
- Аз ще се погрижа - каза Делрей.
„Бакалии, бензиностанции, библиотека...“