![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
На една много лоша гравюра в книгата бе представен демоничният Джеймс Шнайдер седнал в някакво подземие, с кост от човешки крак в ръката.
Райм се загледа в картата на „Рандъл сървей“.
„Кости...“
Спомни си едно местопрестъпление, върху което бе работил. Повикаха го на един строеж в долен Манхатън, където при изкопни работи в един празен парцел на метър и нещо под земята бе открит череп. Райм веднага видя, че черепът е много стар, и повика съдебен антрополог по случая. Изкопните работи продължиха и бяха открити още много кости.
Той бе направил кратка справка и научи, че през 1741 в Манхатън имало робски бунт и доста роби (и размирни бели аболиционисти) били обесени на малък остров в езерото Колект. Островчето станало популярно място за екзекуции и на територията му имало няколко масови гробища.
Райм се опита да си припомни къде се е намирало Колект. Близо до границата между Китайския квартал и долен Ийстсайд. Но беше трудно да се определи, защото езерото било запълнено много отдавна. Било е...
Да! Езерото е било запълнено, защото толкова се замърсило, че общинските съветници го обявили за опасно за здравето. А сред главните замърсители са били кожарските фабрики по източния бряг!
Беше станал много чевръст с набирането. Без да сгреши и една цифра, той набра номера на кабинета на кмета. Секретарката каза, че градоначалникът е на малък банкет в сградата на ООН. Но когато Райм се представи, жената веднага промени отношението си.
- Един момент, сър.
След по-малко от минута от другата страна на линията се чу мляскане и някой забоботи с пълна уста:
- Казвайте, детективе. Как върви разследването, дявол да го вземе?
- Пет-осем-осем-пет, край - обади се Амелия Сакс по радиостанцията. Гласът ѝ бе напрегнат.
- Сакс.
- Нещата не вървят добре - каза тя. - Нямаме късмет.
- Мисля, че знам къде е.
- Какво?
- Квартал шестстотин, източен Ван Бреворт. До Китайския квартал.
- Как разбра?
- Кметът ме свърза с председателя на Историческото дружество. В района се извършват археологически разкопки. В едно старо гробище. От другата страна на улицата, на която се е намирала голяма кожарска фабрика. Има и няколко големи имения във федерален стил. Мисля, че е там.
- Тръгвам.
Райм чу свистене на гуми и вой на сирена.
- Обадих се на Лон и на Хауман - добави той. - И те тръгнаха натам.
- Райм - каза тя задъхано, - ще я спасим.
„Имаш добро сърце, Амелия. Сърце на професионалист. Но все още си новобранец.“
- Сакс.
- Да?
- Четох книгата. 823 си е избрал много лош пример за подражание.
Сакс не отговори.
- Искам да ти кажа - продължи Райм, - дори само да мигне, стреляй. Независимо дали момиченцето е там, или не.
- Но ако го хванем жив, може да ни каже къде е. Можем...
- Не, Сакс, слушай. Да не ти мига окото. При най-малкото движение го застрелваш.
Радиостанцията изпращя. После Райм я чу да казва:
- Във Ван Бреворт съм. Прав беше. Това, изглежда, е къщата.
Осемнадесет полицейски коли без отличителни знаци, два микробуса на СБР и колата за спешни операции на Сакс се наредиха в късата пуста улица в долен Ийстсайд.
Източен Ван Бреворт приличаше на Сараево. Сградите бяха изоставени, две - изгорели до основи. На източната страна на улицата се намираше някаква полуразрушена болница с пропаднал покрив. До нея зееше дълбока яма, оградена с въжета и табелки „Влизането забранено“ и печати на районния съд - археологичните разкопки, за които бе споменал Райм. В канавката лежеше нагризания от плъхове труп на хилаво куче.
От другата страна на улицата се издигаше стара къща с мраморна фасада (едва се забелязваше, че е розова) и външен гараж. Сградата изглеждаше малко по-добре от останалите съборетини на Ван Бреворт.
Селито, Банкс и Хауман стояха до един микробус. Десетина полицаи си обличаха бронирани жилетки и зареждаха автоматите си. Сакс се присъедини към тях и без да каже дума, прибра косата си под каската и започна да си закопчава бронираната жилетка.
- Сакс, не си подготвена за тактически операции - каза Селито.
Тя закопча кобура си и го изгледа с многозначително вдигнати вежди.
- Добре - предаде се той. - Но ще вървиш отзад. Заповядвам ти.
- Отивай с Втори отряд - нареди Хауман..
- Слушам. Ще се задоволя и с това.
Една барета ѝ подаде автомат. Тя си спомни за Ник, за първата им среща на стрелбището в Родманс Нек. Прекараха два часа в упражнения с автоматично оръжие: стрелба през врата и над пясъчни насипи, които спират куршумите от „Колт“. Ник обожаваше насеченото тракане, но Сакс не си падаше особено по гърмежите на големите оръжия. Тя му предложи да се надс- трелват с пистолети и го би с три изстрела на стрелба от двадесет метра. Той се разсмя и докато последната ѝ гилза още подскачаше по бетонния под, впи жадно устни в нейните.