![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Ако нещо ѝ се привиждаше, то сигурно беше сгърченото тяло на Ти Джей, завързано за тръбата, или облите форми на Монеле Гегнер, полазена от дебелия черен плъх.
- Патрул 5885 до командния център.
- Казвай - обади се Хауман.
- Открих тунел, който води към постройка южно от къщата. Някой да я хване на прицел.
- Прието.
- Влизам.
- В тунела ли? Изчакай подкрепления, Сакс.
- Отхвърлено. Не искам да се замърси сцената на престъплението. Нека само някой да се погрижи за момичето.
- Повтори.
- Без подкрепления.
Сакс изключи фенера и запълзя напред.
Разбира се, в академията не бяха изучавали промъкване през миша дупка. Но Сакс си спомни какво ѝ бе казал Ник за обезопасяване на тесни помещения: „Оръжието - близо до тялото, за да не ти го изритат от ръката. Три стъпки (е, припълзявания), спри. Ослушай се. Още две. Спри. Пак се ослушай. Следващия път - четири стъпки. За да не може да предвиди действията ти.“
„По дяволите, каква тъмница! И каква е тази миризма?“
Сакс сбърчи нос с отвращение от блудкавата воня на гнило.
Клаустрофобията я накара да спре, за да преодолее чувството, че стените ще я смачкат. Страхът ѝ отмина, но вонята се усили. Започна да ѝ се повдига.
„Тихо, момиче. Тихо!“
Овладя се и продължи.
„Какъв е пък този звук? Като от електроуред. Бръмчене. Усилва се и отслабва.“
Три метра от края на тунела. През дупката се виждаше другото мазе. Мрачно, не толкова непрогледно като предишното. В снопа дневна светлина, която се процеждаше през някакъв мръсен прозорец, плуваха прашинки.
„Не, не, момиче. Много напред държиш пистолета. Един ритник и край. По-близо до лицето. Премести тежестта си назад! Използвай ръцете за стрелба, а не за опора.“
Стигна до изхода.
Коремът ѝ отново се сви, опита се да заглуши звука.
„Дали ме дебне?
Показваш глава и бързо се оглеждаш. Имаш каска, тя ще те защити от всичко, освен от метален или тефлонов предмет. И помни: той има пистолет.
Добре. Помисли. Накъде да погледнеш най-напред?“
„Наръчникът на полицая“ не казваше нищо по този въпрос, а и Ник не ѝ бе дал никакъв съвет.
„Избери случайно. Ляво.“
Сакс показа бързо глава, погледна наляво. Върна се в тунела.
Нищо не видя. Само гладка стена и сенки.
„Ако е от другата страна, вече ме е видял и е заел позиция. Добре, да върви по дяволите. Хайде пак. Напред!“
„Когато се движиш...“
Сакс скочи напред.
„... не могат да те хванат.“
Приземи се тежко, претърколи се. Извъртя се.
Силуетът се криеше в сенките до стената, пед прозореца. Тя се прицели, понечи да стреля. Изведнъж застина.
Амелия Сакс едва не повърна.
„О, Боже!...“
Втренчи се ужасено в тялото.
От кръста нагоре жената бе слаба, с тъмнокестенява коса, измъчено лице, малки гърди, жилави ръце. Кожата ѝ гъмжеше от червеи и мухи - бръмченето, което Сакс бе чула.
От кръста надолу беше... нищо. Кървав таз, бедрена кост, опашната кост, крака... Плътта се бе разтворила в отвратителната баня, в която киснеше - ужасна супа, тъмнокафява, с плуващи парчета месо. Сода каустик или някаква киселина. От изпаренията очите на Сакс се насълзиха. Сърцето ѝ задумка от ужас и погнуса.
„О, горката...“
Сакс разгони мухите, които започнаха да кацат и по нея.
Ръцете на жената бяха отпуснати, с обърнати нагоре длани, като че медитираше. Със затворени очи. Отстрани лежеше пурпурен спортен екип.
Тя не беше единствената жертва.
До нея, в подобна вана, лежеше друг скелет, по-стар, вече изчистен, със съвсем малко засъхнала кръв и разложено месо. Ръката му липсваше. А зад него лежеше трети - костите му бяха напълно изчистени, бели, изгладени, внимателно подредени върху пода. До черепа имаше купчина парчета от шкурка.
Изведнъж Сакс чу звук зад гърба си.
Дишане. Слабо, но ясно. Въздух, който преминава през нечие гърло.
Сакс се извърна рязко, разгневена от собственото си лекомислие.
Мазето бе празно. Тя зашари с фенера по пода, който бе каменен и не показваше толкова ясно следите, както пръстта оттатък.
Още едно вдишване.
„Къде е? Къде!?“
Сакс се запромъква приведена, протегна ръката с фенера настрани... Нищо.
„Къде е, по дяволите? Друг тунел ли има? Или изход към улицата?“
Сакс се вгледа в пода. Забеляза нещо като следи. Водеха към тъмния край на мазето. Тя тръгна натам.
„Спри. Ослушай се. Дишане ли е това? Да. Не.“
Почувства се като глупачка. Сакс се обърна и се вгледа в мъртвата жена.