Хюрем. Московската наложница

— Хюрем хасеки е тук, госпожо. — Гласът я откъсна от мислите, в които бе потънала.

Значи Хюрем официално бе станала хасеки.

Момичето се наведе, както я научи Ай Бала хатун в Крим, и поздрави според дворцовия етикет. Остана така на прага и не вдигна главата си, тъй като не бе получила разрешение от валиде султан.

— Ела, дъще! — При тази покана Хюрем тръгна напред все още със сведена глава, коленичи пред жената, целуна полите ѝ и застина в тази поза. Дали само си внушаваше, или гласът на Хафса султан беше леден? Нима майката на Сюлейман, която до днес се отнасяше към нея с любов, за една нощ се е превърнала в ледовита планина?

— Чухме, че синът ни официално е обявил навсякъде новото ви име. А и преди малко разбрахме, че за вас вече се говори с титлата „хасеки“. Сега доволна ли си, момичето ми?

Да, опасенията ѝ се оправдаха. Жената се държеше студено. В гласа ѝ не бе останала и следа от предишната обич и топлота. Хюрем отново коленичи в полите на Хафса султан. Докато клатеше отрицателно глава, раменете ѝ започнаха да се тресат.

— Не си ли щастлива, дъще? Защо? Според мен трябва да си. Виж, стана единствена любимка на сина ни. Ами че колко робини са достигнали до изключително ценното благоволение на владетеля? Според мен ти си целуната от Бог… — Жената замълча за момент и погледна тресящите се рамене, паднали в краката ѝ. — Изменчива е съдбата. Някои ги праща в заточение, а на някои им казва: „Напред, робиньо моя!“

В отговор из стаята се разнесе хълцането на Хюрем. Без да променя величествената си стойка, валиде султан се огледа. Не бе отпратила прислужниците си, за да видят тази сцена. Ето сега новата любимка на султан Сюлейман бе паднала в краката ѝ и проливаше сълзи. А околните ставаха свидетели на това чия беше властта в харема.

— Плачеш ли, дъще?

След едно изхлипване се чу слабият гласец на коленичилата Хюрем.

— Да, майко.

— Защо? Днес не трябва ли да е щастливият ти ден?

— Не можех да предположа, че ще стане така, майко.

— Кое не можеше да предположиш, дъще? Я вдигни глава!

Хюрем бавно се изправи на колене. Щом видя дълбоката мъка в очите на момичето, мокри от сълзите, жената се изуми. Честно казано, нищо не разбираше.

— Кое не можеше да предположиш, Хюрем хасеки? Защо плачеш?

— Ако знаех… че ще стане така… — измърмори Хюрем и за момент замълча. Хафса султан прецени, че представлението, което устрои, за да заяви силата и могъществото си в харема, беше достатъчно. Стигаха толкова зрелища. Плесна с ръце и подкани прислужничките си да напуснат.

След като двете девойки, които също като Хюрем седяха в полите на Хафса султан, припряно станаха и излязоха, сред нов порой от сълзи момичето продължи:

— Ако знаехме, че заради срама ни да покажем лицето си пред хората владетелят ни ще се ядоса толкова и ще вземе подобно решение… — отново се задави от хълцане.

Възрастната жена реши, че девойката хапе устни от мъка, защото не можеше да изрази болката си. А всъщност Хюрем полагаше усилие да не се засмее, понеже и тя като падишаха заговори за себе си в множествено число.