Света троица [Войните на Розите-2]

— Какво имаме да губим? — сви рамене Марч. — Той иска да издигнеш червено знаме, тъй че — вдигни го. Или ще си удържи на думата, или ще го посечем наравно с останалите.

Уорик се въздържа да покаже раздразнението си. Едуард беше много млад и още не бе станал свидетел на цялата злина на хората.

— Ако спази думата си, ще нападнем силите му откъм фланга. Виждаш ли ги там? Но ако неговият човек е излъгал и това е някаква клопка, най-добрите войници на Бъкингам са на онова място, за да ни направят на пух и прах.

За негово раздразнение, Едуард от Марч се разсмя.

— Нека! Аз ще водя атаката, след като си облека доспехите. Така или иначе, ще ги покосим.

Уорик им заповяда да спрат и слезе на земята, извеждайки изтощения си кон настрани, докато колоната се разширяваше. Нареди на капитаните си да въведат някакъв ред сред кентските наборници. Чуваше се как крещят заповеди с пълен глас, като усещаха погледите на двамата графове върху себе си. Малко по малко маршируващата линия прие друга структура — в дълги редици и квадрати, обърната с лице към кралската армия, разположена на по-малко от миля от тях върху открития терен. Уорик чуваше как в лагера им роговете свирят предупредително, а прислужници и конници сноват тичешком нагоре-надолу. Осемстотин ярда ги разделяха сега, достатъчно близо, за да различат широките знамена на Бъкингам в центъра. Недалеч имаше манастир и Уорик забеляза тъмните фигури на монасите, които наблюдаваха техните маневри.

Зад армията на краля течеше река с буйни от летните дъждове води. Уорик нямаше представа дали там има мост, но това означаваше, че войските на Бъкингам трудно щяха да се оттеглят. Кралските знамена все още се вееха над шатрата и ако дори кралското присъствие се окажеше недостатъчно, реката щеше да ги застави да останат и да се бият до последния човек. Уорик се зачуди дали кралицата е някъде наблизо. Спомените му от нея бяха далеч по-нежни от онова, което чувстваше към краля, лишил семействата му от всички права и имоти. Той разтърси глава, като се сети за баща си, който беше убеден, че кралицата, повече от всеки негов лорд, е като змия, увила се около Хенри.

— Бавно напред, четвърт миля! — заповяда той, когато бяха готови. Цяла вечност им отне да образуват формированието си, но всички бяха в добра кондиция и с нетърпение очакваха да се бият с кралските войници. Тръгнаха напред, братя и бащи от Кент, заедно в редиците. Хиляда и двеста войници в доспехи образуваха първите два реда, а зад тях кентските бунтовници, въоръжени с железни чукове с дъбови дръжки. Уорик усети как се надига стремежът им да нападат. Озапти го с резки заповеди, които ги задържаха в боен ред и бавна крачка. Трябваше да приближи, за да разгледа разположението на врага.