Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Опивай нещо и ще те убия — каза Приткин.
Завъртях очи. Разбира се.
— Какво са те учили в училището за магьосници? — поисках да разбера. — За да убиеш вампир повелител, трябва да я промушиш — с дърво, не с метал — да отсечеш главата й напълно, да превърнеш тялото й в пепел и да я разпръснеш над течаща вода. Да срежеш гърлото й, единствено ще я вбеси.
Приткин ме игнорира.
— Ще трябва да намериш някой друг, от който да се храниш тази вечер. Момичето идва с мен.
— Какво момиче?
Били стоеше с гръб към щанда за билети, със свити колена, с червена рокля, толкова голяма, че почти го поглъщаше.
Той ме погледна и устните му леко се извиха.
— Имаше предвид мен, Кас.
Тогава разбрах.
— Не знам дали проклятието действа, когато съм в тази форма или не — казах на Приткин. — Но ти предлагам да ме пуснеш, преди да разберем по трудния начин.
Той ме пусна толкова бързо, че се препънах.
— Няма да ти позволя на го направиш — каза той, насочвайки пушка към мен.
— Това също няма да ме убие — информирах го, преди да хвана пушката и да я прекърша на две. — Но ще остави гадна дупка. — Приткин се намръщи на строшеното си оръжие и можех почти да видя как преоценя ситуацията. Реших да му помогна. — Виж, сега съм Пития, независимо дали на някой от нас му харесва или не. И за твое сведение, независимо, че аз съм виновна, поне съм нормална. Което е дяволски повече от това, което мога да кажа за скъпоценната ти Мира.
Приткин изглеждаше объркан и трябваше да му призная — изглеждаше истинско.
— За какво говориш?
Не можех да повярвам, че опитваше това.
— Искаше я като Пития. Знаех за бележката през цялото време, за това може да се отървеш от недоверчивия поглед.
— Не бих предпочел да видя, която и да е от вас в тази позиция. Лейди Фемона трябва да полудее, за да има нещо общо с вас!
— Значи Марлоу е бил прав! Ти работиш с Кръга! — Всички тези неща за Данте са били ненужни след това. Поклатих глава срещу него, наполовина с недоверие, наполовина с възхищение. — Знаеш, че трябва да си истински лунатик, за да рискуваш да кървиш до смърт, така че ще ти повярвам.
Приткин прокара ръка през косата си с вид на човек, който се опитва да се сключи ръце около врата ми.
— Не работя за Кръга — каза бавно той, сякаш говореше на четири годишно дете. — И имам само една бележка, както я нарече ти.
Погледнах го подозрително.
— И това ли е?
— Който и да заема позицията, трябва да е интелигентен човек със способности и опит! — отговори диво. — Мира очевидно е луда, но въз основа на това, което видях във Феерия, имам съмнения относно теб!
— И какво по-точно си мислиш, че си видял?
Той се намръщи.
— Направи сделка с краля на Феите да върнеш кодекса.
— И какво? Ти сам го каза: повечето контразаклинания вече са открити.
— Но не всички.
— Какво, значи има някаква тайно заклинание, което не искаш да бъде открито? — Всичко, което получих в отговор беше дълго мълчание. Въздъхнах. — Нека позная. Няма да ми кажеш.
— Не ти е нужно да знаеш. Няма да дадеш тази книга на краля. Ще намерим друг начин да стигнем до твоя вампир.
— Да, защото се справихме толкова добре миналия път. — Нашето кратко посещение направи едно нещо пределно ясно: Никога не бих оцеляла в красивия ад, познат като Феерия, достатъчно дълго, за да намери Тони, без помощ от фея. И имаше само един начин да я получа. Опитах да се разбера с лунатика, като единствената алтернатива беше сила — нещо, което ме плашеше, дори със силата на Августа. — Не мислиш ли, че да се опитваш да ме убиеш, за да ме държиш далеч от книгата, е малко крайно?
Приткин изглеждаше отвратен.
— Ако те исках мъртва, вече щеше да си мъртва — каза той категорично. — Просто исках да поговоря с теб. Тази книга е опасна. Не бива да бъде намерена!
— Тя ще бъде намерена — нямам друг избор. — Очите на Приткин, обикновено бледо, ледено зелени, се превърнаха в почти изумрудени от ярост. — Но ако ми помогнеш — побързах да добавя — ще ти позволя пръв да я погледнеш. Можеш да вземеш това, което смяташ за толкова опасно, да ми дадеш контразаклинанието за проклятието и след това връщаме останалото на краля.