Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Той ме погледна все едно говорих на марсиански.
— Не осъзнаваш ли какво правиш? Даваш на Фей твоя свят — те ще те държат в него.
— Казах, че ще им дам книгата. Не съм правила някакви обещания за съдържанието.
— И смяташ, че този привидно приемлив аргумент ще мине?
— Да. — Наистина се чудех в какъв свят е живял Приткин, защото със сигурност не е бил свръхестествения. — Всичко, което не е конкретно заявено в договора, подлежи на интерпретация. Ако кралят не иска аз да изкормя книгата, той е трябвало да го каже.
Приткин се вгледа в мен за една дълга минута.
— Една от задачите на маговете воини е да защитят Пития на всяка цена — каза най-накрая той. — Мак ти вярваше, иначе нямаше да умре за теб. Но ти беше доведена от вампир, същество без никакъв морален компас, и си нямала обучение. Защо трябва да се боря за теб? Каква Пития ще си ти?
Това беше големият въпрос, същия, който задавах на себе си. Взех силите, надявайки се да разваля проклятието или поне да ми даде предимство пред Мира. Досега не беше направено нито едно от двете. Истината беше, че не знаех каква Пития бих била. Но знаех едно нещо, без никакви съмнения.
— По-добра от Мира.
— Е, значи имам избор за по-малката злина от две такива? Не правиш голяма услуга на себе си.
— Може би не се опитвам достатъчно упорито — казах истината. Имах нужда от Приткин. Не знаех нищо за магията в по-горното ниво и нямах никаква идея къде да започна да търся книгата. Но не мислех, че ще мога да понеса друг Мак върху съвестта си. — Ако си умен, ще забавиш, докато това приключи. Остави ме да водя собствените си битки. Можеш да извадиш късмет и Мира и аз да се убием взаимно.
— А защо да не убия и двете ви собственоръчно и да се надявам, че следващата ще бъде по-добра?
Очите на Били се разшириха и осъзнах, че докато аз бях в сравнителна безопасност в тялото на Аугуста, той беше уязвим в моето. Пристъпих пред него.
— Няма следваща — казах на Приткин категорично. — Ако имаше друг кандидат, който да свърши добра работа, щях вече да му дам проклетата сила! Но всичко е под контрола на твоя Кръг, на който не вярвам повече, отколкото Черния. Няма да дам сила, която може да унищожи света, на някого, който може да бъде манипулиран, контролиран и покварен!
Приткин ме изгледа втренчено.
— Очакваш от мен да ти повярвам, че ще дадеш силата, просто така, ако има подходящ заместител, който да я вземе? Ти ни довлече във Феерия, за да се завършиш ритуала. Разбира се, че я искаш.
— Не съм те довлякла никъде! Ти дойде доброволно!
— За да открия предателя!
Поех си дълбоко въздух. Августа нямаше нужда, но аз имах.
— Отидох във Феерия, за да хвана Мира, преди тя да е хванала мен. Появата на Томас беше случайност и завършването на ритуала беше опит, за да остане жив.
— Казала си на Мак, че тръгваш след баща си.
— Така е. Тони го държеше, или каквото беше останало от него, и аз го исках обратно. Но главната цел винаги е била Мира. Имах причина да вярвам, че тя е била с Тони. — Изглеждаше сякаш се опитвах да убия с един куршум два заека, но трябваше да знам по-добре. Кога живота ми е бил толкова прост? — Но сега тя е тук, опитваща се да убие Мирча. Ако успее, той няма да е наоколо, за да ме защитава, докато порасна и се съмнявам, че ще успея достатъчно дълго, за да стана трън в задника ти или на когото и да било друг. Ако искаш да се отървеш от мен, сега е големият ти шанс.
— Защо ми казваш, това? Мога да помогна на Мира да те унищожи, заедно с твоя вампир.
— Знам. — И често казано не ме изненада. Бях заложила много на вярата на Мак в приятеля му, вяра, която много лесно можеше да бъде неоправдана. Но залог ли щеше да е, ако не разполагаш с избор? Имах Мира и половината от Европейския Сенат срещу себе си. И единствения, който имах на своя страна, беше много стресиран призрак в твърде уязвимо тяло. Какво щеше да е още един враг?
Приткин ми хвърли още един от неговите патентовани погледи.
— Какво си мислиш, че можеш да се изправиш сама срещу Мира и Сената?
Явно беше дочул малкия ми разговор с Мира. Вдигнах рамене.
— Вероятно нищо. В такъв случаи твоя проблем е решен. — Погледнах надолу към Били. — Ще се справиш ли сам за малко?
Той вдигна рамене.
— Сигурно. По дяволите, ако умра още няколко пъти, може би дори ще свикна с това.
— Идвам с теб — заяви Приткин.
— Ти какво? Избираш по-малката злина от двете, в края на краищата?