Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— За малко.
Това не е крайното потвърждение, но е достатъчно добро за сега.
— Нает си.
Четиринадесета глава
Улицата все още бе тъмна, дори и за очите на Августа, но аз открих друг начин да виждам. По целия път имаше хора, скрити в нощта — в жилищни сгради, бягащи по улицата или струпани в кръчмите. Много от тях бяха безформени, тъмно облечени фигури в нощта, но всички имаха сърцебиене и всички тези хиляди живи, биещи органи ме примамваха като песен на сирена. Отвъд потока от хора имаше тъмни петна, само няколко улици по-назад, но кожата ми настръхна от усещането за тяхната сила. Вампири. Отдръпнах се така, че да не виждам отражението на Августа, отразено в тъмното стъкло.
— Има много вампири в околността — казах на Приткин. — Може би няколко дузини.
Успях да кажа изречението без гласа ми да потрепне, но дланите ми започнаха да се потят. Дори и в тялото на Августа, нямаше начин да се бия в неравенство, а с всичките си играчки, Приткин нямаше да се справи много по-добре.
— След колко време ще стигнат до тук? — Той звучеше далеч по-незаинтересуван за моите изтощени нерви.
— Какво значение има? — Преборих се с желанието си да му се разкрещя. — Трябва да открием Мирча и да се скрием — бързо. Това е единственият разумен план.
Приткин излезе през задния вход и тръгна надолу по стълбите. Следвах го по целия път до предната част на сградата, където той спря, погледна на горе и надолу по заледената улица.
— Развесели ме — каза той.
— В случай че си забравил, Сената не е единственият ни проблем — казах му, достатъчно ниско, надявайки се, че никой от преминаващите вампири няма да забележи. — Не мога да оставя Мира да се измъкне…
— Тогава недей. Разправи се с мошеника. Ще се справя с това.
— Ще се справиш с това? — Отпуснах ръката си върху стълба с фенера, но не го осъзнавах, докато не се опитах да я дръпна, ала пръстите ми бяха почти напълно преминали през желязото. Извадих ги внимателно и го подпрях на близката сграда, така че да не падна. Да се ядосаш в тяло на вампир, определено не беше добра идея. — Труповете не са добри съюзници! — казах откровено на Приткин. — Някои от тях са членове на Сената. Съмнявам се, че дори ще успееш да ги забавиш. Трябва да се скрием.
— Могат да ни проследят по миризмата и сами. Да се крием не е опция.
— А самоубийството е?
Щях да кажа и още нещо, но някой ме сграбчи отзад. Отново. За половин секунда си помислих, че е вампир, но тогава усетих сърцебиенето зад себе си и подуших вонята на немит мъж и престояла бира. Дръпнах се, но мъжът ме последва. Направих това, което чувствах като лек натиск, едва ли бях изразходвала някаква енергия, но той прелетя до другата страна на улицата и се разби в дебелия прозорец на кръчмата. Можех да видя замръзналия шок върху лицето му, половин дузината стъкла, който пронизаха кожата му, дори и кървавата дъга във въздуха.
Неговият приятел, който не бях забелязала, нададе звук на ярост и се затича към мен, изпъвайки юмрук назад. Наведох се и успях да го укротя, като прокарах ръка около гърлото му, блокирайки притока му на въздух. Беше абсурдно лесно — костите в мускулатурата на врата му бяха крехки като на птиченце, и вместо да ми беше трудно да го държа, предизвикателството беше случайно да не му счупя нещо. Никога не съм мислила за това, колко деликатни са хората, особено мъжете, повечето от които дори се извисяваха над мен. Изведнъж стана прекалено очевидно колко внимателни трябва да са вампирите, за да не оставят диря от тела зад себе си. Мъжът правеше това, което вероятно мислеше за бурен опит да се освободи, но за мен беше като държане на пеперуда за крилете, опитвайки се да не ги скъсам. Само лек натиск е достатъчен, за да спра въздуха му, но внимателно, нежно или трахеята му щеше да се разпадне и това мускулесто същество щеше да се смачка като хартийка в ръцете ми.
Той най-накрая се отпусна и аз го поставих долу, за да проверя пулса му. Намерих го и въздъхнах облекчено.
— Изглежда ще се оправяш достатъчно добре и сама — коментира Приткин.
— Срещу хора! Не хората ни преследват.
— Не, но принципът е същият. Когато те погледнаха, двамата мъже видяха единствено слаба жена, вместо да наблюдават хищника в нея. — Той се усмихна кратко и тъжно. — Често имам същото предимство.
— Не можеш да ги повалиш всички, хищник или не!
— Принципът е същият — повтори той, издърпвайки тежкия уличен фенер, който съборих на земята, а след това го натика обратно в дупката с усилие. Газопроводът под улицата се разкъса и се запали със свистене, изпращайки ярки струи към небето. Отскочих назад, заради инстинктивния ужас на Августа, който премина през мен. Но вампир, който не бях забелязала, се запали и затича крещейки. Приткин се ухили злобно. — Никога не бъди това, което очакват.