![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Фам направи широк жест в мрака и дланта му леко докосна правилната извивка на ханша й. Той едва не се задави. Ръката му остана прикована към това място, после внимателно докосна голата плът точно над талията. Как не го забеляза досега — блузата й се бе вдигнала нагоре и откриваше кръста. Ръката му обгърна талията й, погали плоския корем и продължи нагоре, чак докато стигна топлата мекота на гърдите. Направи го с жест, сякаш заграбва нещо — по-деликатно, но пък съвсем недвусмислено.
Реакцията на Сура бе също толкова незабавна, както и тази на Ксина Рао. Тя се извърна и гърдите й се опряха в дланта и на другата му ръка. Преди Фам да успее да се отдръпне, пръстите й вече галеха врата му, накланяйки главата му напред и надолу за една… дълга и упоителна целувка. По тялото му пробягаха тръпки — там, където устните му докосваха нейните; където ръката му усещаше плътта й; където кракът й се провря между бедрата му.
Сега тя издърпваше неговата риза от колана на панталоните, притискайки тяло плътно към неговото. После за миг се откъсна от устните му и тихо се засмя.
— Божичко! Чакам те да ми паднеш в ръцете, още откакто навърши петнайсет!
„Тогава защо се бави чак досега? През цялото време съм бил в твоята власт.“ Това беше и последната свързана мисъл, която мина през главата му. В мрака наоколо заплуваха много и очарователни въпроси: какво да използват за опора, как да съединят в едно мекотата и твърдостта. Носеха се леко от стена към стена и горкият Фам сигурно никога не би открил пътя, ако не беше неговата партньорка и водач.
После тя запали светлините и му показа как може да го направи в хамака. След това още веднъж на загасена светлина. Мина много време, докато двамата най-сетне се отпуснат изтощени в безтегловността. Умиротворение и радост. Тялото й изпълваше ръцете му. Звездните лъчи ги покриваха с вълшебна пелена, която грееше все по-ярко. Нейното сияние караше очите на Сура да блестят в тъмното, открояваше белотата на зъбите й. Тя се усмихваше.
— Прав беше за звездите — каза. — Ставаш някак по-смирен и покорен, когато видиш как отлитат далече назад. Така осъзнаваш колко сме нищожни.
Фам я притисна нежно до себе си. Беше толкова блажен и омаян, че не му се мислеше какво е казал преди.
— Да, наистина е плашещо. Но като се замисля си давам сметка, че с помощта на корабите и хладилните камери ние сме извън тяхната власт. Значи сме способни да превърнем вселената в каквото пожелаем.
Ослепителната усмивка на Сура стана още по-широка.
— О, Фам, май изобщо не си се променил. Спомням си ясно първите ти дни на борда, когато още не можеше да вържеш едно свястно изречение. Тогава настояваше, че Чуенг Хо е империя, а аз се опитвах да те убедя, че сме просто търговци и нищо повече.
— Помня, макар все още да не го проумявам. От колко време съществува Чуенг Хо?
— Името означава търговска флота. Има я отпреди две хиляди години.
— Значи е просъществувала по-дълго, от която и да е друга империя.
— Да, но една от причините за това дълголетие е, че не сме империя. Единствено непромененото ни занимание създава илюзията, че сме вечни. Чуенг Хо отпреди две хиляди години са говорели съвсем различен език от сегашния, а и културата им по нищо не прилича на нашата. Всичко е въпрос на процес, а не става под натиска на някакво правителство или друга власт.