Истинската история за носа на Пинокио [bg]

84

Добре дошло за Бекстрьом беше това, че Иегура не възнамеряваше да говори за пари, когато продължи разказа си, защото му беше необходимо време да помисли.

— Музикалната кутия била готова навреме за великденските празненства през 1908 година и съгласно обичая всички получиш подаръците си в навечерието на Великден. Та наш Великден е големият празник, който се отбелязва по това време на годината. Майката и бабата на Алексей получиш своите великденски яйца, Мария Павловна, която била братовчедка на царя и е израснала в царското семейство, казват, получила пълен набор от накити за тържествени церемонии преди предстоящата ѝ женитба, гривни, колиета, обеци и диадема, всички от бяло злато, инкрустирани с диаманти и сапфири. Не е имало никаква скръндзавщина, ако мога така да се изразя — заяви Йегура и се усмихна доволно.

— Само това оставаше — съгласи се Бекстрьом, чието настроение изведнъж се беше подобрило неимоверно. „Едва ли е някоя женска, която можеш да забиеш в мрежата“, помисли си той.

— Най-радостен от всички бил малкият Алексей — продължи Иегура. — Нямало е никакво съмнение, че музикалната му кутия бил най-добрият подарък, който той някога е получавал. Всеки ден той щял да пуска музикалната кутия да свири и всеки път така се радвал, когато носът на Пинокио започвал да расте. Вероятно също така неговата любима учителка по музика Анна Мария е била тази, която му го е навивала.

„Освен това той, изглежда, е бил малко тъп“, заключи Бекстрьом и само изръмжа в знак на съгласие. Което не е чак толкова чудно, като се имат предвид всички тези бракове, сключвани между близки родственици.

— Тази радост продължава чак до седмица преди голямата сватба на Мария Павловна и принц Вилхелм — въздъхна Йегура.

— И какво станало после? — попита Бекстрьом.

— Тогава идва бедата — каза Йегура. — Музикалната кутия, която Алексей толкова обичал, за малко да сложи край на живота му.

— Какви ги говориш, по дяволите? — възкликна Бекстрьом, който, кой знае защо, се беше сетил за малкия Едвин. — Какво е станало?

— Вероятно без да иска е пъхнал носа на Пинокио в устата си — каза Йегура. — Така правят малките деца, слагат какво ли не в устата си и го смучат.

— Разказвай — помоли Бекстрьом. „Най-накрая започва да се оформя нещо“, помисли си той.

Осем дни преди големия сватбен ден се случила бедата. Нощем държали любимата музикална кутия на Алексей в един шкаф, който се намирал в дрешник до неговата спалня. Същата нощ той трябва да се е събудил и отишъл да я вземе. Неговите двама пазачи, които постоянно трябвало да пазят живота му, вероятно са спели дълбоко, понеже дори звуците от музикалната кутия не ги събудиш.

Алексей лежи в легло си и си играе с музикалната кутия, а как растящият нос на Пинокио попада в устата му, дали той сам го е пъхнал там, или е влязъл случайно, когато той задрямал или заспал, не е ясно. Дълбоки порезни рани по небцето, по езика и гърлото и когато пазачите му най-накрая се събуждат от хриптящите му звуци, той е на път да се удави в собствената си кръв.