Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— Добре — каза Бекстрьом и вдигна ръце. — С какво мога да ти помогна?

— Няколко неща — каза Йегура и кимна любезно.

— Слушам те — отвърна Бекстрьом.

— Първо, можеш ли да ми помогнеш да намеря единайсет икони и една музикална кутия — каза Йегура. — Ако правилно съм разбрал, адвокат Ериксон е убит в жилището си в Олстен.

— Да — потвърди Бекстрьом с положително кимване. — Това не е тайна.

— Ако добре те познавам, скъпи приятелю, до този момент трябва да си добре запознат със ситуацията на местопрестъплението.

— По този въпрос можеш да бъдеш напълно сигурен — увери го Бекстрьом. — Неприятното в тази връзка обаче е, че не сме намирали нито икони, нито музикална кутия.

— Това не е хубаво — каза Йегура и поклати угрижено глава. — Той може, разбира се, да ги е оставил на съхранение някъде. Дали не би могъл да провериш тази подробност сега, когато знаеш какво търсиш?

— Разбира се — каза Бекстрьом. — Освен това, за съжаление, има информация, според която нещата не са в наша полза, а с нея положението е такова, че тя трябва да си остане изцяло между нас.

— И каква е тя?

— Свидетелски показания — каза Бекстрьом и кимна тежко в знак на потвърждение. — Според свидетелите, с които разговаряхме, двама души, вероятно извършителите, са изнесли два бели кашона за пренасяне на багаж непосредствено след като Ериксон е бил убит. Ако имаше старинни руски картини в тази къща, вече да сме ги намерили. Няма такива. Мога да те уверя в това.

— Много ми е неприятно да чуя това — каза Иегура и ако се съдеше по израза на лицето му, той нямаше предвид смъртта на адвоката.

— Ще се наредят нещата — каза Бекстрьом и сви рамене. — Има ли още нещо, с което мога да ти помогна?

— В такъв случай има две неща. Първо, как е станало така, че тази картина на Верешчагин се е озовала сред всички останали. Това си е чиста загадка. Няма никакво значение, че е нарисувана от руски художник. Мястото ѝ изобщо не е сред тази колекция. Тя никога не е била притежавана нито от Мария Павловна, нито от принц Вилхелм. Тя е продадена на търг в Лондон в края на Втората световна война, за да се появи у нас седемдесет години по-късно. Не се връзва, чисто и просто.

— А второто? — попита Бекстрьом. — Какво е второто?

„Обикновено всичко се подрежда, рано или късно“, помисли си Бекстрьом, осланяйки се на опита, който бе придобил.

— Продължението на провенанса — каза Йегура. — Първо Мария Павловна, след това принц Вилхелм. До тук всичко е съвсем ясно. Бих искал да знам повече за това къде са се озовали нещата след това. Да ги е наследил Ленарт, синът на Вилхелм, не изглежда много вероятно, защото той живее в чужбина почти през целия си живот, докато по всичко личи, че различните предмети никога не са напускаш Швеция.

— Искаш да знаеш кой е дал на Ериксон задачата да продаде нещата — каза Бекстрьом. — Освен това каза нещо от рода, че ще падна от стола, когато чуя кой е той според теб.