Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Вероятно се питаш какъв ли е бил той? — попита Йегура и погледна госта си с любопитство. — Подаръкът имам предвид, който царят щял да направи на своя син хемофилик.
— Да, изгарям от любопитство — въздъхна Бекстрьом и погледна часовника си. „Пия един последен коняк и тегля майната на всичко“, реши той.
— Музикална кутийка — отговори Йегура. — Само че не някаква обикновена музикална кутийка, а такава, на която няма подобна в нашата човешката история.
„Музикална кутийка — помисли си Бекстрьом. — Къде ли съм го чувал това?“
83
Музикална кутийка, но не някаква обикновена музикална кутийка, а такава, подобна на която не била изработвана в цялата човешката история. Йегура, изглежда, също така знаеше за нея доста неща, които си заслужаваше да се разкажат. Беше му отнело известно време и няколко пъти се беше отклонявал от пътя, преди да се добере до самата музикална кутийка.
Бекстрьом почти се беше примирил. Беше изпил още един коняк, облегна се на стола и се опита да не слуша повече. Какъв избор имаше? Да пъхне ръката си в чантата на Йегура, да измъкне кафявия плик и просто да се махне беше немислимо.
— Слушам — отвърна Еверт Бекстрьом.
Карл Фаберже бил бижутер в Санкт Петербург. Придворен бижутер на императора, а неговият безспорно най-важен клиент бил царят и неговото семейство. Във фирмата му се произвеждало, общо взето, всичко, което можело да се изработи от благородни метали и скъпоценни камъни, и тъй като техните клиенти предпочитали най-доброто, правели се предимно предмети от злато и диаманти.
— Всякакви възможни накити, разбира се, но също така и часовници, прибори, сервизи, рамки за фотографии, украшения и миниатюри. Всичко, което може да ти дойде наум и което може да се направи от злато, сребро и скъпоценни камъни. Фаберже станал, разбира се, най-известен с великденските си яйца. Общо петдесет и седем яйца, които царят обичал да дава като великденски подаръци. На царицата и впоследствие също така и на майка си. Именно тези яйца от злато, скъпоценни камъни и рисунки върху емайл са осигурили на Карл Фаберже място в историята на изкуството, сравнимо с това на късния Челини — обобщи Йегура.
— Гледай ти. Този Челини — каза Бекстрьом, който имаше смътен спомен, че е чувал името в някакъв контекст, който имаше нещо общо с работата му. — Той какво общо има с тази история? „Трябва да е някой латинос с това име, а с латиносите трябва да се внимава“, помисли си той.
— Какво общо има Челини с тази история? — отвърна Йегура и погледна с изненада госта си. — Абсолютно нищо, за сведение.
— Откъде си толкова сигурен? — възрази Бекстрьом.
— Бенвенуто Челини е починал през 1571 година. Той се счита за най-изкусния бижутер в историята на изкуството. Той също е от Флоренция, впрочем. Причината да го спомена беше най-вече за да разбереш величието на Фаберже.
— А, така било значи — каза Бекстрьом. — Какво ще кажеш да продължиш с онази музикална кутийка? Аз наистина не съм планирал нищо за тази нощ, както вече казах, а и тя е още млада, но…
— Скъпи братко — прекъсна го Йегура и отново го потупа по рамото. — Ще стигна и до това.
— Музикалната кутийка — повтори Бекстрьом. — Искам да чуя за музикалната кутийка.
— Това е забележителна история — каза Йегура. — Особено като се има предвид с какво се е занимавал Фаберже дотогава. Независимо от факта, че е правил всичко, за което можеш да си помислиш, не на последно място стенни часовници, будилници и джобни часовници, никога не бил правил музикална кутия.
— Но сега я е направил — уточни Бекстрьом. „Най-после“, помисли си той.
— Да, направил я е, разбира се — потвърди Йегура. — Въпреки че по-късно ще отрече, че я е направил. Малко странно може би, като се има предвид, че тази музикална кутия няма аналог в историята на изкуството на западния свят.
— И с какво е била толкова необикновена тя? — попита Бекстрьом. „Изглежда е била скъпа. Най-накрая започва да се оформя нещо“, заключи той наум.
Музикалната кутия на Фаберже била уникална. За разлика от обичайните механични музикални кутии, при които тоновете се извличат с помощта на гребени, пластинки, звънчета, плочи, щифтчета, струни и барабани от метал, задвижващи се от часовников пружинен механизъм, тази била конструирана като флейта и човекът, комуто дошла тази идея, бил композиторът, който измислил двайсет и една секундната мелодия за музикалната кутия на Фаберже.