Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Истинската история за носа на Пинокио [bg]
Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Истинската история за носа на Пинокио [bg]

Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:

Възможно ли е денят на нечие убийство да се окаже най-хубавият ден в живота на друг човек? Да, ако това е комисар Бекстрьом, циничният и вулгарен детектив, на когото обаче не може да се отрече талантът да разплита и най-заплетените истории. Не може да му се отрече и умението да разкраси дори най-тривиалната и сива ситуация с цветистия си, образен език. Убит е известен адвокат и разследването е поверено на комисар Бекстрьом. На него се пада честта да разбере каква е връзката между един малтретиран заек и един барон, изял пердах пред кралския дворец. Що се отнася до Пинокио, той не е познатата ни кукла на Джепето. Този е от злато и е изработен от прочут придворен бижутер. Сигурно се питате какво прави историята му по-истинска от оригиналната? Навярно цената му, която надхвърля и най-смелите фантазии, и — не на последно място — възможността точно този Пинокио да промени световната история… с носа си.
1 ... 119 120 121 122 123 124 125 126 127 ... 213
Перейти на страницу:

— Вероятно се питаш какъв ли е бил той? — попита Йегура и погледна госта си с любопитство. — Подаръкът имам предвид, който царят щял да направи на своя син хемофилик.

— Да, изгарям от любопитство — въздъхна Бекстрьом и погледна часовника си. „Пия един последен коняк и тегля майната на всичко“, реши той.

— Музикална кутийка — отговори Йегура. — Само че не някаква обикновена музикална кутийка, а такава, на която няма подобна в нашата човешката история.

„Музикална кутийка — помисли си Бекстрьом. — Къде ли съм го чувал това?“

83

Музикална кутийка, но не някаква обикновена музикална кутийка, а такава, подобна на която не била изработвана в цялата човешката история. Йегура, изглежда, също така знаеше за нея доста неща, които си заслужаваше да се разкажат. Беше му отнело известно време и няколко пъти се беше отклонявал от пътя, преди да се добере до самата музикална кутийка.

Бекстрьом почти се беше примирил. Беше изпил още един коняк, облегна се на стола и се опита да не слуша повече. Какъв избор имаше? Да пъхне ръката си в чантата на Йегура, да измъкне кафявия плик и просто да се махне беше немислимо.

— Слушам — отвърна Еверт Бекстрьом.

Карл Фаберже бил бижутер в Санкт Петербург. Придворен бижутер на императора, а неговият безспорно най-важен клиент бил царят и неговото семейство. Във фирмата му се произвеждало, общо взето, всичко, което можело да се изработи от благородни метали и скъпоценни камъни, и тъй като техните клиенти предпочитали най-доброто, правели се предимно предмети от злато и диаманти.

— Всякакви възможни накити, разбира се, но също така и часовници, прибори, сервизи, рамки за фотографии, украшения и миниатюри. Всичко, което може да ти дойде наум и което може да се направи от злато, сребро и скъпоценни камъни. Фаберже станал, разбира се, най-известен с великденските си яйца. Общо петдесет и седем яйца, които царят обичал да дава като великденски подаръци. На царицата и впоследствие също така и на майка си. Именно тези яйца от злато, скъпоценни камъни и рисунки върху емайл са осигурили на Карл Фаберже място в историята на изкуството, сравнимо с това на късния Челини — обобщи Йегура.

— Гледай ти. Този Челини — каза Бекстрьом, който имаше смътен спомен, че е чувал името в някакъв контекст, който имаше нещо общо с работата му. — Той какво общо има с тази история? „Трябва да е някой латинос с това име, а с латиносите трябва да се внимава“, помисли си той.

— Какво общо има Челини с тази история? — отвърна Йегура и погледна с изненада госта си. — Абсолютно нищо, за сведение.

— Откъде си толкова сигурен? — възрази Бекстрьом.

— Бенвенуто Челини е починал през 1571 година. Той се счита за най-изкусния бижутер в историята на изкуството. Той също е от Флоренция, впрочем. Причината да го спомена беше най-вече за да разбереш величието на Фаберже.

— А, така било значи — каза Бекстрьом. — Какво ще кажеш да продължиш с онази музикална кутийка? Аз наистина не съм планирал нищо за тази нощ, както вече казах, а и тя е още млада, но…

— Скъпи братко — прекъсна го Йегура и отново го потупа по рамото. — Ще стигна и до това.

— Музикалната кутийка — повтори Бекстрьом. — Искам да чуя за музикалната кутийка.

— Това е забележителна история — каза Йегура. — Особено като се има предвид с какво се е занимавал Фаберже дотогава. Независимо от факта, че е правил всичко, за което можеш да си помислиш, не на последно място стенни часовници, будилници и джобни часовници, никога не бил правил музикална кутия.

— Но сега я е направил — уточни Бекстрьом. „Най-после“, помисли си той.

— Да, направил я е, разбира се — потвърди Йегура. — Въпреки че по-късно ще отрече, че я е направил. Малко странно може би, като се има предвид, че тази музикална кутия няма аналог в историята на изкуството на западния свят.

— И с какво е била толкова необикновена тя? — попита Бекстрьом. „Изглежда е била скъпа. Най-накрая започва да се оформя нещо“, заключи той наум.

Музикалната кутия на Фаберже била уникална. За разлика от обичайните механични музикални кутии, при които тоновете се извличат с помощта на гребени, пластинки, звънчета, плочи, щифтчета, струни и барабани от метал, задвижващи се от часовников пружинен механизъм, тази била конструирана като флейта и човекът, комуто дошла тази идея, бил композиторът, който измислил двайсет и една секундната мелодия за музикалната кутия на Фаберже.

1 ... 119 120 121 122 123 124 125 126 127 ... 213
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)