Истинската история за носа на Пинокио [bg]

В замяна на това те разказват за други неща, доста извисени над ежедневието. По-специално за това колко добре се грижат за тях, за гостоприемството, което проявяват към тях, и че Анна Мария Франческа само след две седмици е била представена в царския двор. Основното са истории от императорския двор. За това как Анна Мария вече прекарва няколко дена в седмицата в Александровския дворец като компаньонка на четирите царски дъщери.

А и не само като компаньонка, впрочем. Тя също така е и тяхна учителка по музика, преподавател по чужди езици и разказвач на приказки от далечна Италия, която, особено по това време, през есента, когато тъмнината и студът обгръщат Санкт Петербург, разпалва въображението им за друг живот. Един по-щастлив, по-топъл и по-светъл живот от този, който ги очаква у дома, по време на дългата руската зима.

Освен това тя е толкова красива, тяхната собствена Анна Мария Франческа, с тъмната, мека, къдрава коса, с искрящите си очи и голямата си усмивка. Тя е водещата във всичките им лудории и игри, в които ветрилата, копринените шалчета и маските, които им е донесла, идват съвсем на място. Всички обичат Анна Мария Франческа, от голямата сестра Олга, която е на дванайсет, до малката Анастасия, която тъкмо е навършила шест, и само след една седмица те изведнъж получават неочаквано посещение.

Това е малкото им братче Алексей, който е застанал на вратата, а от двете му страни двама големи и мълчаливи мъже в казашки униформи. Едно малко момче на три години, което е облечено в синьо моряшко костюмче с дълги панталони. Единият от казаците държи малка балалайка в огромната си длан, а малкото братче хвърля на сестрите си властен поглед. Махва им с малката си ръка да напуснат стаята, така че той да остане насаме с италианската им компаньонка.

„Колко дебеличък изглежда, независимо че е толкова кльощав в лицето“, помисля си Анна Мария Франческа с изненада, като става от рояла, на който седи, навежда глава и прави дълбок реверанс пред бъдещия цар.