Истинската история за носа на Пинокио [bg]

Всеки нов ден е не само подарък от живота, той също така носи надеждата, че синът му ще преживее детството, което всеки момент може да отнеме живота му. Ден по ден, миг по миг, докато най-после порасте достатъчно, за да разбере ограниченията, по силата на които живее. Докато стане достатъчно голям, за да може да поеме тази Русия, която ще наследи от баща си.

Дали пък музиката, песните и приказките няма да са тези, които ще спасят неговата любима Русия?, пита се Николай. Няма да е толкова чудно, като се има предвид какво е съхранило руския народ в продължение на петстотин години. Всички тези войни и най-вече онзи генерал, прадядото на италианката, която седи на пейката, облечена с кадифе, пред рояла в голямата музикална зала на Александровския дворец и се опитва да научи малкия му син да свири на балалайка.

Да, той мисли и за прадядо ѝ. Старият генерал, който е служил на дядо му Александър I. Героят от Березина, който язди начело на императорския драгунски полк, черен жребец, сабята насочена напред. Точно както е направил на голямата картина с батална сцена, която виси в галерията на втория етаж.

Вероятно той си е помислил за него също така преди няколко месеца, когато следобеда се върна от езда в парка. Когато влезе в преддверието на голямата мраморна зала на партерния етаж на двореца, той веднага забеляза братовчедка си Мария Павловна, която седеше върху сребърен поднос на най-горното стъпало на стръмното стълбище. На коленете ѝ се намираше единородният му син, бъдещият цар Алексей. Видя как Мария се улови за ръба на най-горното стъпало, оттласна се и те полетяха надолу по стълбището. Той не само го вижда, но го и чува. Трясъците от подноса по всяко следващо стъпало, по което преминаваше, трясъците, които стават все по-силни и по-силни и все по-бързи и по-бързи. Как Мария Павловна и Алексей пищят от опиянение, докато се спускат.

Този път всичко свърши добре. Макар че пазителите на Алексей стояха слисани отстрани и само гледаха. Макар че той самият стоеше като вкаменен, без да може да помръдне, без да може дума да отрони, за да спре това, което става точно пред очите му. Този път всичко свърши добре, само че той очевидно не можеше да се довери дори на една близка роднина, която освен това беше голяма жена и която щеше да навърши осемнайсет години напролет и да се омъжи за шведски принц.

Чак след това дойде промяната. Когато музиката, песните и приказките станаха част от живота на детето му. Неразривно свързан с тяхната италианска компаньонка и учителка, Анна Мария. Това е и моментът, когато му идва идеята за великденския подарък, който той ще направи на Алексей. Една съвсем логична и подразбираща се от само себе си идея, като се има предвид какво се случва около него и в неговата собствена глава. Подарък, който може да струва толкова, колкото и инкрустираните с диаманта яйца от злато, които той по традиция подарява на съпругата си и на майка си за големите празници през годината. Подарък, който по бегла преценка може да струва всякаква сума, ако успее да подсигури имперския трон и да спаси своята мила Русия.