Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Всичко говори за това, че той трябва да е някой роднина на принц Вилхелм. Когато попитах Ериксон, единственото нещо, което той каза беше, че колекцията е била собственост на един и същ род от три поколения, но, разбира се, има няколко различни Бернадот, сред които може да се избира. Аз самият не успях да стигна далеч с моето разследване, но ако Ериксон е представлявал клиент, както твърдеше той, трябва да има пълномощни и различни други документи. Например пълномощно за Ериксон от неговия клиент.
— А какво би казал за самия крал? — попита Бекстрьом.
— С оглед на провенанса безспорно би било снизхождение, за което можем само почтително да благодарим — отвърна Йегура с доволна усмивка. — Но не, честно казано, не вярвам, че можем да се надяваме на това. Доколкото знам, Негово Величество никога не е продавал нищо от личните си колекции и освен това не вярвам той да има нужда от пари. Ако приемем, че все пак обстоятелствата са се стекли така, много ще ми бъде трудно да повярвам, че той в подобен случай би се обърнал към адвокат Ериксон и барон Фон Комер.
— Той има няколко деца, все пак — продължи Бекстрьом. „Може би е крайно време да провери онзи гном от Окелбу. Преди да стане принц, той очевидно е притежавал някаква стара спортна зала и в този бранш е гъмжало от шмекери“, помисли си той.
— Както казах, членовете на семейство Бернадот са много и по всичко личи, че става дума за някого от тях — настоя Йегура. — Ако мога сега да си пожелая нещо, каквото и да е — продължи той, — то, естествено, би било ти да намериш онази музикална кутия, за която ти разказах. Тя е произведение на изкуството от световно историческо значение. В сравнение с нея всичко останало е безинтересно.
— Да, разбира се — съгласи се Бекстрьом и поглади носа си. — Със сигурност още няма да вдигаме бяло знаме и ти обещавам, че ще направя сериозен опит. Дали случайно нямаш някоя снимка на тази музикална кутия, че да знам какво да търся?
— Да, имам, разбира се — каза Йегура, отвори кафявата си чанта, извади две снимки и ги подаде на Бекстрьом.
„Ето те и теб“, рече си Бекстрьом. Същата островърха червена шапка, жълто яке и зелени панталони, каквито имаше онази фигурка, която той така внимателно разклати, защото вярваше, че това в действителност беше емайлирана гарафа, пълна с някакво безумно скъпо уиски. Една снимка с прибран нос, както тогава, когато я държеше в ръката си, и една с порасналия нос, в цялата му дължина, когато Пинокио очевидно е спрял да лъже за момента.
— Един въпрос от любопитство — каза Бекстрьом. — Каква е цената на тази музикална кутия?
— Колкото си поискаш — отвърна Йегура. — Колкото си поискаш — повтори и разпери ръце.
— Не би ли могъл да бъдеш малко по-точен — каза Бекстрьом. „Проклет амбулантен търговец“, добави наум.
— Ако откриеш верния купувач… най-добре някой от онези руски олигарси… някъде около двеста милиона шведски крони, значи.
„Какви, по дяволите, ми ги говори този човек?“, слиса се Бекстрьом.
— Двеста милиона — повтори Йегура и кимна още веднъж, за всеки случай.
„Двеста милиона — повтори си Еверт Бекстрьом. — Какво, по дяволите, да правя сега?“
85
След като вечерята приключи, Бекстрьом взе едно такси и се прибра направо у дома си, в уютната си бърлога на „Кунгсхолмен“. Той също така отхвърли всяка мисъл да завърши вечерта, като се свърже с някое от всичките закопнели женски сърца, които се бяха събрали в неговия личен клуб от обожателки в мрежата. За момента им оставаше само да чакат на растящата опашка за големия салам и чисто и просто да чакат по-сгоден случай. Прекомерно големи икономически стойности бяха заложени и това, от което той имаше нужда в момента, беше уединение, усамотяване и спокойствие, за да може да мисли.
Веднага след като влезе и затвори вратата, свали дрехите си и наметна халата си, той си направи разхладителен летен грог с водка и тоник, за да отмие всички конячни изпарения, който замъгляваха яснотата в главата му. Крайно време беше да се мисли, и то бързо, а за да не губи време, дори пропусна да провери съдържанието на кафявия плик, който Йегура му беше пъхнал, преди да се разделят. Той само бе погледнал стойността на банкнотите, стисна ги между палеца и показалеца си и набързо направи грубо пресмятане. Колкото повече се упражняваш, толкова по-добър ставаш. В настоящия случай ставаше въпрос само за няколко банкноти от по хиляда, а в сравнение със стойността на малкия Пинокио и носа му, това си беше като пръдня в близост до фабрика за сяра. „По-точните изчисления определено могат да изчакат“, помисли си Бекстрьом, след като пъхна плика в тайното си скривалище, където той щеше да остане, докато дойде време за следващото транспортиране до отличната пералня за банкноти, която мълчаливият баща на малкия Едвин въртеше.