Истинската история за носа на Пинокио [bg]

По няколко начина, според Йегура. Самата музикална кутия, която представлявала Пинокио, била трийсет и един и половина сантиметра висока. Тя била изработена от злато, но покрита с емайл в различни цветове. Механизмът вътре в кутията бил задвижван от силна пружина, а тя се навивала с ключ, който се поставял в дъното на кутията. Едновременно с навиването на пружината, в едно малко мехче в кутията навлизал въздух. Когато пружината се навиела и мехчето се напълнело с въздух, музикалната кутия заработвала.

Въздухът се изтласквал навън над едно метално езиче през един отвор на горната страна и през отворите на долната страна на растящия нос, като отворите се отваряли и затваряли посредством лостче, което се движело напред-назад вътре в носа и по този начин се получавала самата мелодия. Когато мелодията свършвала и носът пораснел, остатъчната сила на пружината се използвала за прибирането на носа след кратка пауза от четири секунди.

— Фокус-мокус — каза Йегура с толкова горд вид, какъвто вероятно са имали Римски-Корсаков и Антон Хюгел, когато преди малко повече от сто години завършили поръчката си.

— Но когато свърши да свири, нали трябва да се навие отново? — попита Бекстрьом.

— Разбира се — отвърна Йегура и погледна с неодобрение своя гост. — Не е била с електромоторче с батерии, ако това е, което ти се иска, за щастие, не е имало такива по това време. Вместо това имаш изключително сложен пружинен механизъм, който пълни с въздух мях от подсилена коприна за балони и превръща нос във флейта с помощта на постъпателно движение напред. Тук говорим следователно за занаятчийско произведение на изкуството, приятелю, а по-добро такова произведение на изкуството едва ли може да се намери.