![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Отворите по долната страна на носа го наранили, онези отвори, които правели носа на Пинокио да звучи като флейта — обясни Йегура. — Ръбовете им били много остри и тъй като нито Хюгел, нито Римски-Корсаков знаеш за болестта му, не били помислили изобщо за това. Ако знаеш, без съмнение щели да изработят обикновена, традиционна музикална кутия.
Малкият Алексей се люшкал между живота и смъртта дни наред. Цар Николай бил отчаян, а съпругата му Александра почти с нищо не можела да го утеши. Тя била постоянно на легло и да го дари с нов наследник, ако най-лошото се случи, било изключено. Освен това от нейна страна хемофилията влязла в династията Романови. И така, всичките им надежди се насочиш към Распутин.
— Распутин — каза Йегура и поклати глава. — Трябва да си чувал за него, Бекстрьом.
— Чувал съм името — каза Бекстрьом и сви рамене. „Не беше ли един стар руски сериен убиец“, помисли си той.
— Григорий Распутин пристигнал в царския двор три години по-рано. Той бил син на селянин, монах и религиозен мистик, но причината той да се озове в царския двор била, че той също така умеел да лекува и се говорело, че притежава чудотворни сили. Той лекувал Алексей няколко пъти преди това и успявал да спре кръвоизливите с помощта на полагане на ръце и хипноза. Не е ясно как, но определено действало. Подействало и този път. Два дни преди сватбата критичното положение на Алексей вече е преодоляно. Той, разбира се, остава на легло още няколко седмици и тъкмо поради това го няма на семейните снимки от сватбата на Мария Павловна, но той се възстановява, оцелява, а властта на Распутин в двора става по-голяма от всякога. Въпреки че във всяко отношение е бил един ужасно примитивен човек.
— Примитивен? В какъв смисъл?
— Името Распутин е възприето. В действителност той се е казвал Григорий Нович. На руски Распутин означава безпътен и развратен човек и той със сигурност оправдава името си. Това трябва да го знаеш. Той не можел без жени и алкохол, а и други наркотици също вземал. Бил истински разгулник. В годината преди революцията, това е 1916, той впрочем бива убит от няколко благородници в царския двор. Най-накрая явно им писва от него и според това, което се разказва, са били необходими купища куршуми и намушквания с нож, преди най-накрая да успеят да го умъртвят.
— Тъжна история — каза Бекстрьом и кимна. „Жалко за едно толкова добро момче. Единственото нещо, което той е направил, е, че е смазвал катеричките на вещиците им“, добави наум той.
— Най-интересното във връзка с историята за това как носът на Пинокио без малко да убие малкия Алексей, са политическите мисли, които преминават през главата на царя по това време. Много се дискутират в съвременните исторически изследвания относно фамилията Романови, особено през последните няколко години. Тези, които са с голямо политическо значение, имам предвид.
— Има ли нещо по въпроса, което можеш да ми разкажеш? — попита Бекстрьом, който се нуждаеше от още време да помисли и сега нямаше нищо против Йегура да продължи да плямпа, докато той размишляваше.
— Разбира се, разбира се — увери го Иегура, който трудно скри изненадата си. — Това всъщност не са тайни, но основното в тезите на историците е, че ако Алексей бил умрял, царят най-вероятно е щял да предпочете да абдикира. По-либералните сили в руското общество по това време са имали добра възможност да вземат властта и най-вероятно нямало да има никаква революция. Болшевиките никога нямало да могат да вземат властта по начина, по който сторили това при революцията през 1917 година и Ленин никога нямало да стане решаващ исторически фактор. Нямало да стане основател на най-голямата диктатура в света.
— Какви неща ми казваш — възкликна Бекстрьом и кимна насърчително.
— Не, не го казвам аз — възрази Йегура. — Това е изводът, който много значими руски историци правят днес. Аз самият съм просто аматьор в политиката, но нещата, които съм прочел, са ми направили дълбоко впечатление.
Бекстрьом кимна отново, което очевидно трябваше да означава, че Йегура може да продължи изложението на текста.
Съвсем не бяха политически аматьорщини на вечната тема „ако не беше станало еди-кое си“. Ставаше въпрос за солидно историческо изследване от последните години и по някаква причина това изследване можело да бъде направено едва когато Русия се освободила от комунистическото иго.