Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Без светлина [bg]
Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Без светлина [bg]

Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:

В „Без светлина“ Дейвид Линдзи ни отвежда в ужасяващия модерен престъпен свят, разполагащ с най-съвременна техника, един брутален свят, където управляват хора с безгранична власт и богатство, търгуващи с наркотици и оръжие на стойност милиарди долари, действащи на арена без граници, без закони и без всякакъв морал. Маркъс Грейвър, шеф на хюстънския разузнавателен отдел, осъзнава, че сам не може да проучи загадъчната смърт на детектива Тислър. Затова той търси помощ от Арнет, притежаваща частна агенция, работила някога за ЦРУ. Когато сътрудниците на Арнет я отвеждат до Панос Калатис — бивш легендарен дълбоко законспириран агент на Мосад, а сега един от най-богатите, най-опасни престъпници в света — тя разбира: Грейвър няма да може да се справи с него, това не е по силите и на цялото хюстънско полицейско управление.
1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 219
Перейти на страницу:

— О — тя се сепна и погледът й пробяга по двамата. — Извинявай се, мислех, че всички вече са си отишли.

Грейвър и Лара явно имаха вид на заети в разговор, който не бе съвсем служебен.

— Не се безпокой — каза Грейвър и се изправи. — Няма проблеми, влизайте.

Лара не стана, макар че Пола я погледна, очаквайки тя да излезе.

— Лара ще остане — обясни Грейвър. — Има много неща за обсъждане.

— О — пак каза Пола и очевидно обмисляше всичко. По лицето й пробяга сянка на колебание и подозрение. Беше ясно, че се съмнява в благоразумието на това негово решение.

Нюман веднага схвана ситуацията и седна до Лара. От този момент той безрезервно я прие като част от екипа и искаше да покаже това. Когато дойде време да докладва, той говореше свободно, като се обръщаше и към нея.

Пола не се чувстваше така удобно, когато седна от другата страна на Лара. Пола винаги беше енергична и смела, но не се доверяваше сляпо. Щеше да задава въпроси и да отстоява личното си мнение.

— И така — обърна се Грейвър към Нюман, — какво откри?

Нюман разхлаби вратовръзката си, разкопча горното копче на карираната риза и извади бележник от джоба на сакото си.

— Колин Фийбър е женен за втората си съпруга, от която няма деца. Първата му жена и дъщеря му живеят в Денвър, където той изпраща солидна издръжка. Втората му жена е от богато семейство в Ню Орлиънс, където той е учил в колеж. Притежава нова къща — построена преди четири години — в района на Тангълуд. Струва деветстотин хиляди плюс ипотека… в „Съдърн Федерал“. Личните му задължения, освен къщата, възлизат на четиристотин хиляди долара, това са две коли, още едно жилище в Саут Пауре, мебели. Проверих в търговския справочник. Основал е фирмата си, „Дейтапринт“, преди седем години, с първоначална инвестиция от двеста хиляди долара, заети от банка. Заемът е изплатен след две години. Отначало компанията се занимава с обработващи операции. Той имал доста солидна апаратура и когато някоя по-малка фирма се нуждаела от сливане или сортиране на данни по начин, твърде сложен за нейните компютри, компанията на Фийбър извършвала тази услуга. Изглежда, нещата са се развивали много успешно.

— Преди около три години и половина изведнъж Фийбър се разраснал страхотно. Купил нови, по-мощни компютри и вложил огромни капитали. Появил се нов собственик, записан в търговския справочник: „Конкордия Интернешънъл Инвестмънтс“, и то в Буенос Айрес, колкото и да е странно.

— Откри ли нещо по този въпрос? — прекъсна го Грейвър. Почакай… — Нюман прелисти няколко страници. — Наистина аз си направих труда да проверя в международния търговски каталог, но информацията беше толкова оскъдна, че се наложи да потърся в годишник за фирми в четири латиноамерикански страни, Аржентина, Бразилия, Мексико и Венецуела. „Конкордия Интернешънъл Инвестмънтс“ е притежание на акционерно дружество, „Страсър Индъстрис“, което владее десетки компании по целия свят.

— Страсър? — Името сякаш само изскочи от устата на Грейвър.

Точно така.

— Това фамилно име ли е?

— Да. Брод Страсър. Той е генералният директор на „Страсър Индъстрис“.

Грейвър не откъсваше очи от Нюман. Всички впиха поглед в него и той даде знак на Нюман да продължи.

— Е, почти няма друго. Но имайки предвид посоченото в справочника, струва ми се, че в момента КИИ притежава по-голяма част от „Дейтапринт“, отколкото Фийбър. Изглежда, те просто са го купили целия, когато са финансирали онези огромни компютърни системи за него.

— Променил ли се е бизнесът му? Все още ли се занимава със същата работа както преди?

— Според справочника, да. Нямах време да направя собствени проучвания, затова не знам нищо повече.

Грейвър кимна.

— Е, съмнявам се дали е така.

Пола, все по-нетърпелива, не можеше вече да стои спокойно и Грейвър не й се сърдеше. Навярно на всички им стана ясно, че той задържа доста информация, която бе длъжен да сподели с тях, за да се придвижи разследването поил татък.

— Добре — рече той, — сега ще ви информирам докъде и аз съм стигнал.

В продължение на един час той им предаде всичко, което знаеше, изпускайки само имената на Арнет и Виктор Ласт. Докато говореше, лицата им се изменяха неколкократно, отначало бяха недоверчиви, а накрая станаха мрачни, когато разказа за досието на Йозеф Равив и стигна до името на Брод Страсър.

1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 219
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)