Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
— О — тя се сепна и погледът й пробяга по двамата. — Извинявай се, мислех, че всички вече са си отишли.
Грейвър и Лара явно имаха вид на заети в разговор, който не бе съвсем служебен.
— Не се безпокой — каза Грейвър и се изправи. — Няма проблеми, влизайте.
Лара не стана, макар че Пола я погледна, очаквайки тя да излезе.
— Лара ще остане — обясни Грейвър. — Има много неща за обсъждане.
— О — пак каза Пола и очевидно обмисляше всичко. По лицето й пробяга сянка на колебание и подозрение. Беше ясно, че се съмнява в благоразумието на това негово решение.
Нюман веднага схвана ситуацията и седна до Лара. От този момент той безрезервно я прие като част от екипа и искаше да покаже това. Когато дойде време да докладва, той говореше свободно, като се обръщаше и към нея.
Пола не се чувстваше така удобно, когато седна от другата страна на Лара. Пола винаги беше енергична и смела, но не се доверяваше сляпо. Щеше да задава въпроси и да отстоява личното си мнение.
— И така — обърна се Грейвър към Нюман, — какво откри?
Нюман разхлаби вратовръзката си, разкопча горното копче на карираната риза и извади бележник от джоба на сакото си.
— Колин Фийбър е женен за втората си съпруга, от която няма деца. Първата му жена и дъщеря му живеят в Денвър, където той изпраща солидна издръжка. Втората му жена е от богато семейство в Ню Орлиънс, където той е учил в колеж. Притежава нова къща — построена преди четири години — в района на Тангълуд. Струва деветстотин хиляди плюс ипотека… в „Съдърн Федерал“. Личните му задължения, освен къщата, възлизат на четиристотин хиляди долара, това са две коли, още едно жилище в Саут Пауре, мебели. Проверих в търговския справочник. Основал е фирмата си, „Дейтапринт“, преди седем години, с първоначална инвестиция от двеста хиляди долара, заети от банка. Заемът е изплатен след две години. Отначало компанията се занимава с обработващи операции. Той имал доста солидна апаратура и когато някоя по-малка фирма се нуждаела от сливане или сортиране на данни по начин, твърде сложен за нейните компютри, компанията на Фийбър извършвала тази услуга. Изглежда, нещата са се развивали много успешно.
— Преди около три години и половина изведнъж Фийбър се разраснал страхотно. Купил нови, по-мощни компютри и вложил огромни капитали. Появил се нов собственик, записан в търговския справочник: „Конкордия Интернешънъл Инвестмънтс“, и то в Буенос Айрес, колкото и да е странно.
— Откри ли нещо по този въпрос? — прекъсна го Грейвър. Почакай… — Нюман прелисти няколко страници. — Наистина аз си направих труда да проверя в международния търговски каталог, но информацията беше толкова оскъдна, че се наложи да потърся в годишник за фирми в четири латиноамерикански страни, Аржентина, Бразилия, Мексико и Венецуела. „Конкордия Интернешънъл Инвестмънтс“ е притежание на акционерно дружество, „Страсър Индъстрис“, което владее десетки компании по целия свят.
— Страсър? — Името сякаш само изскочи от устата на Грейвър.
Точно така.
— Това фамилно име ли е?
— Да. Брод Страсър. Той е генералният директор на „Страсър Индъстрис“.
Грейвър не откъсваше очи от Нюман. Всички впиха поглед в него и той даде знак на Нюман да продължи.
— Е, почти няма друго. Но имайки предвид посоченото в справочника, струва ми се, че в момента КИИ притежава по-голяма част от „Дейтапринт“, отколкото Фийбър. Изглежда, те просто са го купили целия, когато са финансирали онези огромни компютърни системи за него.
— Променил ли се е бизнесът му? Все още ли се занимава със същата работа както преди?
— Според справочника, да. Нямах време да направя собствени проучвания, затова не знам нищо повече.
Грейвър кимна.
— Е, съмнявам се дали е така.
Пола, все по-нетърпелива, не можеше вече да стои спокойно и Грейвър не й се сърдеше. Навярно на всички им стана ясно, че той задържа доста информация, която бе длъжен да сподели с тях, за да се придвижи разследването поил татък.
— Добре — рече той, — сега ще ви информирам докъде и аз съм стигнал.
В продължение на един час той им предаде всичко, което знаеше, изпускайки само имената на Арнет и Виктор Ласт. Докато говореше, лицата им се изменяха неколкократно, отначало бяха недоверчиви, а накрая станаха мрачни, когато разказа за досието на Йозеф Равив и стигна до името на Брод Страсър.