Невидимото братство

Май-Брит му хвърли скрит поглед, чудеше се как успява да опази мустака си от майонезата. Не успяваше. Съсредоточи се над пътя. Всъщност установи, че никога не бе харесвала мустаци, нито майонеза.

Латур дъвка известно време, преди да продължи:

-  Всичко зависи от това как дефинираш „орден“ или „братство“ и лесно може да се открият и членове католици в повечето такива организации; хората вече не са толкова морални, така да се каже. Нека ти назова няколко от братствата, за да добиеш представа за многообразието: както казах, съществува християнската Фондация за дружба, която е млада, едва на около стотина години. Основните й възгледи изглеждат консервативно протестантски. Орденът на рицарите тамплиери в противовес на горепосочения е доста стар, прилага гностични ритуали и окултни символи от XIII-XIV век. Този орден има безброй разклонения и вариации с имена, които си приличат дотолкова, че можеш да ги сбъркаш. Например Рицарите на Тамплиерския съюз с главна квартира в Тулуза - първият, с който се запознах. Поначало е бил местен орден, но съм останал с впечатлението, че вече се е разпространил из по-голямата част на Франция. Други от този вид са Малтийските рицари, Малтийският орден, Златната зора и както там се казват всичките. Орденът на розенкройцерите е друг пример, една от големите мистерии на Ренесанса, базира се на херметичната философия, ще рече алхимично мислене, така да се каже.

Половин кръгче домат беше паднало на ризата му и Май-Брит се чудеше дали да му обърне внимание, или да се прави, че не вижда. Ето такива екзистенциални избори превръщаха социалното общуване в предизвикателство, помисли си тя и хвърли бегла усмивка към огледалото. През последния час зад тях се виждаше тъмно BMW, сега обаче го нямаше.

-  Изглежда се е изпарил, няма го - отбеляза Латур и на Май-Брит й отне известно време да се досети, че не говореше за колата, а за Ордена на розенкройцерите. - И все пак е народил редица дъщерни компании, както се казва на икономически жаргон. Мога да назова и по-окултни ордени като Херметичния храм или например Братството Изида. И двата се разглеждат като сравнително безобидни във фанатизма си. От друга страна човек трябва да внимава с фанатиците. Някои не жалят средства, за да постигнат целите си. Нега вземем Църквата на Сатаната с главно седалище в Калифорния, която обаче има множество братски организации тук, в Европа. Друга екстремна американска организация е Ку-клукс-клан. Може да се поспори дали това е братство от рода на Ордена на тамплиерите, както казах въпрос на дефиниция е, но във всеки случай имат общи елементи в организацията и тайните ритуали, по линия на Мафията, така да се каже.

- Европа - обади се Май-Брит. - Европа е по-интересна. Има ли големи, наистина големи в Европа? - изпрати му поглед, който трябваше да го подразни, да му покаже, че не приема сериозно нито него, нито фобията му спрямо ордени и братства, но същевременно усети как в тялото й се загнезди известно безпокойство. Чудеше се дали щеше да бъде неучтиво, ако пусне малко музика, тихо, само заради успокоителното й въздействие за фон. В чантата си носеше записа на шестата симфония на Бетовен, дирижирана от Херберт фон Караян с Лондонската филхармония, онзи от 60-те. Това беше безотказното й „хапче за щастие“, използваше го, когато усетеше безпокойство и нервност, или чисто и просто се нуждаеше от добро настроение. Това изпълнение бе наситено с прецизност и тембър като никое друго, при това докосваше струни дълбоко в нея, събуждаше чувства, които я караха да изпитва безмерна жизненост и радост от живота. А пропо, Ку-клукс-клан наистина предизвикваше антипатия; много неща можеха да се кажат и за диригента Херберт фон Караян - беше чела отблъскващи неща и за мнозина други - но факт е, че до смъртта си е бил един от най-гениалните диригенти в света, това вече никой не можеше да му отрече, независимо колко неприятно бе способен да се държи. Странно, всъщност гениите често бяха и доста непоносими. Дали представата им за самите тях не се изопачаваше от дарбата им и от огромното възхищение, което ги обкръжаваше, та виждаха единствено собственото си великолепие и гледаха на себе си като на един вид свръхчовеци? За щастие, Евен не беше по този начин непоносим - той беше по скоро на ниво детска градина в сравнение с типове като Нютон и Караян.