Другият [bg]

Замисли си дали да не събуди мъжа си, но се отказа. „Нека спи, иначе съвсем ще рухне.“ Поколеба се дали да не се върне и да вземе служебния му револвер от най-горната полица в дрешника, само че скърцането на вратата със сигурност щеше да събуди Ралф. Пък и не я ли гонеше параноята? Може би са забравили лампата включена и преди малко тя не е забелязала светлината. Или пък се е включила сама поради някаква повреда. Джийни заслиза по стълбището — на третото стъпало се премести вляво, а на деветото — вдясно; направи го машинално, за да избегне скърцането на дървените стъпала.

Приближи се до вратата и плахо надзърна в кухнята — хем се чувстваше глупаво, хем не съвсем. Нямаше никого. Тя понечи да прекоси помещението, за да изгаси лампата, но се спря. До масата трябваше да стоят четири стола — три за членовете на семейството и един — „за гост“. Само че сега бяха само три.

— Да не си мръднала — каза някой. — Иначе ще те убия. Ако гъкнеш, ще те убия.

Тя се вцепени; сърцето ѝ биеше до пръсване, косъмчетата на врата ѝ настръхнаха. Ако не се беше облекчила преди малко, щеше да се напишка и урината щеше да образува локвичка на пода. Човекът, проникнал с взлом в къщата, беше взел от кухнята четвъртия стол и седеше в дневната, но тъй като беше далеч от сводестия вход, Джийни го виждаше само от коленете надолу. Носеше избелели джинси и мокасини на бос крак. Глезените му бяха осеяни с червени петна, може би обриви, предизвикани от псориазис. Торсът му представляваше неясен силует. Тя можеше да прецени само, че е широкоплещест и леко изгърбен — не от умора, а сякаш раменните му мускули се бяха схванали от прекомерни тренировки и сега му беше трудно да изпъне рамене. „Странно какво ти прави впечатление в подобни моменти“ — каза си Джийни. Разумът ѝ беше скован от страх и тя беше загубила способността си да разсъждава логично — мозъкът ѝ регистрираше безразборно всичките ѝ впечатления. Този човек беше убил Франк Питърсън. Същият, който го беше ръфал като див звяр и го бе изнасилил с изсъхнал клон. Сега беше в къщата ѝ, а тя беше само по шорти и тънко горнище, под което зърната ѝ стърчаха като фарове на автомобил от края на осемнайсети век.