Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Баща ти не иска да се предаде — каза Артур, — но аз мисля, че теб ще послуша. Кажи му, че трябва да стане наш пленник, но ще бъде почитан като крал и ще прекарва спокойно дните си. Обещавам също да пощадя живота на хората му. Трябва само да ми предаде меча си.
Артур погледна изморените, притиснати от по-многоброен противник сакси. Те мълчаха. На тяхно място ние щяхме да пеем, но онези мъже чакаха смъртта в пълна тишина.
— Кажи му, че вече има достатъчно мъртви, Дерфел — каза Артур.
Аз откопчах колона с Хюелбейн, поставих го на земята до щита и копието си, и тръгнах да се срещна с баща си. Аел изглеждаше изморен, грохнал и наранен, но накуцвайки излезе да ме посрещне с високо вдигната глава. Нямаше щит, но държеше меч в осакатената си дясна ръка.
— Знаех, че ще те повикат — изръмжа той. Ръбът на меча му бе дълбоко назъбен, и по острието бе засъхнала кръв. Той направи рязко движение с оръжието, когато започнах да описвам предложението на Артур. — Знам какво иска той от мен — прекъсна ме кралят, — иска меча ми, но аз съм Аел, бретуалдата на Британия и не мога да предам меча си.
— Татко — започнах аз.
— Ще ме наричаш крал! — озъби се той.
Усмихнах се на това предизвикателство и сведох глава.
— Кралю господарю, предлагаме да запазим живота на вашите хора и…
Той ме прекъсна още веднъж.
— Когато мъжът умре в битка — каза той, — отива в благословен дом в небето, стиснал меча си в ръка и с рани отпред.
Аел замълча за миг и когато проговори гласът му бе много по-мек.
— Ти нищо не ми дължиш, сине, но ще бъде много мило от твоя страна, ако именно ти ми отредиш място в онази зала за угощения.
— Кралю господарю — започнах аз, но той ме прекъсна за четвърти път.
— Искам да ме погребеш тук с краката на север и с моя меч в ръка. Нищо повече не искам от теб.
Той се обърна към хората си, и аз видях, че едва се държеше на краката си. Сигурно бе тежко ранен, но наметалото от меча кожа скриваше раната.
— Хротхгар! — викна той към един от копиеносците си. — Дай си копието на моя син.
Висок млад сакс излезе от стената от щитове и послушно ми подаде копието си.
— Вземи го! — отсече Аел и аз се подчиних. Хротхгар ми хвърли нервен поглед и бързо се върна при другарите си.
Аел затвори очи за миг и аз видях как по твърдото му лице пробяга болезнена гримаса. Беше блед под мръсотията и потта и изведнъж стисна зъби при следващия пристъп на разкъсващата болка, но устоя на болката и дори се опита да се усмихне когато пристъпи към мен, за да ме прегърне. Облегна се на раменете ми с цялата си тежест, чувах как дъхът му скрипти в гърлото.
— Мисля — прошепна той в ухото ми, — че ти се най-добрият от синовете ми. Сега направи ми подарък. Дай ми добра смърт, Дерфел, защото ми се иска да отида да пирувам с истинските воини.
Аел тежко отстъпи назад и подпря меча до тялото си, после с усилие развърза кожените връзки на рунтавото си наметало. То падна и аз видях, че цялата лява страна на тялото му бе подгизнала в кръв. Копие го бе промушило под нагръдника, а друг удар го бе уцелил високо в рамото и лявата му ръка бе увиснала безпомощна, затова той бе принуден да използва осакатената си дясна ръка, за да развърже кожените връзки, придържащи нагръдника му на кръста и върху раменете. Беше му трудно да се справи с връзките, но като пристъпих напред да му помогна, той ме спря с жест.
— Гледам да те улесня — каза Аел, — но когато умра, сложи нагръдника върху трупа ми. В залата за угощения ще ми трябва ризница, защото там воините много се сражават. Сражават се, пируват и… — той спря, прерязан отново от болка. Скръцна със зъби, изстена, после се изправи и ме погледна в очите. — А сега ме убий — заповяда баща ми.
— Не мога да те убия — промълвих аз, но си мислех за предсказанието на моята луда майка, че Аел ще бъде убит от сина си.
— Тогава аз ще те убия — каза той и непохватно замахна с меча си срещу мен. Отстъпих, а Аел се спъна и едва не падна, опитвайки се да ме последва. Спря задъхан и с вгледа в мен.