Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
— Не думай.
— Размножителният им период тъкмо бе започнал.
— Трябва да е било доста забавно.
— Не бих казал. Ти говори ли въобще със Селмисра в Стис Тор?
— Съвсем набързо. Големи чудесии ставаха в столицата, когато минах оттам. Някой тъкмо беше заклал всички висшестоящи дворцови евнуси.
Аз се засмях доволно.
— Добро момиче!
— Какви ги приказваш, Белгарат?
— Точно тази Селмисра не е никак глупава. Но беше направила грешката да го покаже на евнусите си. Те вече планираха нейното убийство и аз й подсказах как би могла да реши проблема. Всичките ли беше успяла да оправи?
— Доколкото разбрах, да.
— Вероятно затова се е забавила толкова много. Тя е много последователна млада госпожица. Така-а, а Торак какво прави в Ашаба? Селмисра ми каза, че е отишъл там.
— Изживява религиозен екстаз, както чувам. И това през последните десет години. От самото начало бръщолеви някакви несвързани идиотщини. Урвон е назначил екип от гролими, които записват надлежно всяка думичка на Торак. Даже са кръстили тези бълнувания „Ашабски пророчества“. Между другото, напоследък всички са пощурели. Бичия Врат е приковал някакъв луд за една колона западно от Боктор и е назначил писар, за да записва всичко, което онзи каже.
— Добре. Аз му казах да постъпи така. Малко преди да си тръгне, Учителя каза, че занапред ще получаваме инструкции чрез предсказания, а не директно като преди.
Направих кратка пауза.
— Как са момичетата? — попитах, като се опитах гласът ми да звучи спокойно.
— По-големи. Теб те нямаше доста време.
— Вече трябва да са станали на около десет.
— На тринайсет са. Рожденият им ден беше през последната зима.
— Ще е хубаво да ги видя отново.
— Само не очаквай топло посрещане, Белгарат. Белдаран може и да ти се зарадва, но ти определено не си сред любимците на Поул.
Оказа се, че това последното е доста меко казано.
Двамата с Белдин напуснахме Марагор и прекосихме Толнедранските планини на път към Долината. Не бързахме особено. След забележката на моя гърбав малък побратим се чувствах доста напрегнат при мисълта за предстоящата среща с Поулгара. И с пълно право, както се видя по-късно.
През скитническите години ми бе липсвало умиротворението на Долината. Всепоглъщият й покой ме обзе още когато се спуснахме от планините и аз погледнах за пръв път от толкова време своя дом. Болезнените спомени бяха още там, но изминалото време ги бе притъпило. Въпреки това от време на време някой дребен детайл се забиваше в сърцето ми като нож.
В отсъствието на Белдин, моите дъщери се бяха пренесли при близнаците. Да се каже, че сладкото бебешко личице на Белдаран се бе разхубавило още повече, е все едно да не се каже нищо. Макар да бе едва на тринайсет, красотата й вече наистина беше изумителна. Разкошната й дълга коса бе добила цвета на лен. Лицето й спираше дъха, щом го погледнеш, а движенията й бяха грациозни като на газела.
— Татко! — възкликна тя, когато се изкачих на върха на кулата. Гласът й беше богат и звучен, глас, който не можеш да се умориш да слушаш. Ти изтича през стаята и се хвърли в прегръдките ми. В същия миг се проклех за дванадесетте пропилени години. Цялата ми любов към нея се върна с пълна сила и ме разтърси. Стояхме така прегърнати доста време и сълзи се стичаха по бузите ни.
— Е, стари вълко — каза кисело друг един глас, — виждам, че си решил да се върнеш на местопрестъплението.
Трепнах. После въздъхнах, свалих ръце от прекрасните рамене на Белдаран и се обърнах, за да срещна погледа на Поулгара.
Двадесет и първа глава
Белдаран беше най-красивото момиче, което бях виждал някога, но Поулгара, меко казано, не бе стока. Тъмната й коса приличаше на безнадеждно оплетено чиле, в което се мотаеха сламки и сухи листа. Беше висока и мършава, и почти толкова мръсна, колкото и Белдин. Коленете й бяха мършави и обикновено ожулени, а мръсните й нокти — изгризани почти до дъно. Бяха й нужни години, за да се отучи от навика да си гризе ноктите. Бялото кичурче на челото й почти не се виждаше, тъй като косата й бе невероятно мръсна. Останах с впечатлението, че целият ефект е търсен нарочно. Поулгара има адски набито око и още тогава й е било ясно, че не може да се мери със сестра си, когато става въпрос за физическа красота. По силата на някаква нейна си, странна логика бе решила да изглежда колкото може по-грозна. И беше се справила превъзходно.
Да, знам. Ще стигнем и до нейното преобразяване, но всяко нещо по реда си. Само не ме юркайте.
Ала не начинът, по който изглеждаше, направи нашата нова среща толкова неприятна. Белдин бе отгледал Поулгара и Белдаран. По-малката ми дъщеря бе успяла да не попие неговия начин на говорене, но същото не можеше да се каже и за Поулгара. Нещо повече — тя дори бе надминала своя „учител“.