Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Няколко търговци, мадам, с обичайните доставки на мляко, сметана и яйца. И мосю Дюбрюл остави визитната си картичка — отговори той.
— Разбирам — каза тя, но се обърка още повече.
Цяла сутрин са влизали и излизали хора, всеки е могъл да го извърши. Дори Доминик е могла да се промъкне през входната врата, докато са били на двора.
— Нинон, би ли ми донесла шапката и чантичката. Бих искала Паскал да ме придружи до открития пазар. Моля те, почисти спалнята, докато ме няма.
Карес произнесе това, изправяйки се на крака. Имаше само един начин да разбере дали подозренията й са основателни. Надяваше се да има смелост да го направи.
25.
— Паскал, бих искала да ме придружиш, — каза Карес, когато Нинон й донесе чантата и широкополата сламена шапка, която се завързваше под брадичката с копринена панделка. Тя смяташе, че е неспособна да се качи в спалнята толкова скоро след случилото се.
— Да, мадам. Ще ви трябва ли голяма кошница за покупките? — попита той, обръщайки се към кухнята, за да донесе една от пазарските кошници.
Тя кимна утвърдително — и той тръгна към кухнята. Карес се обърна към Нинон и Раймонд, които се суетяха около нея:
— Раймонд, почистете с Нинон спалнята. Провери по всички ъгли, под леглото и в чекмеджетата дали нашият посетител не е имал компания.
Нинон потрепери при тези думи, а Раймонд се съгласи, че идеята е добра.
— Ще претърся навсякъде.
— Мерси и от сега нататък, искам всички входове да бъдат заключени дори и през деня — нареди Карес, а през това време Паскал се присъедини към нея с голяма плетена кошница.
След като излязоха през градинската врата и Раймонд я залости след тях. Карес се обърна към Паскал и каза:
Преди да отидем на пазара, искам да се отбия на едно място, но ти трябва да ми кажеш къде се намира.
— С… страхувам се, че не ви разбирам, мадам — рече Паскал колебливо.
— Искам да ме заведеш в къщата на Доминик, на улица „Сент Ан“ — настоя Карес, когато поеха по улица „Дьо Шартр“, по посока на главния площад.
— Мадам, по-добре я оставете — промърмори той, избягвайки погледа й.
— Тя е длъжна да разбере, че нападенията от този род трябва да престанат. Това няма да ме убеди да се присъединя към вярата й. Тя започва да се отчайва, а отчаяните не разсъждават трезво. Трябва да я убедя колко сериозна е станала ситуацията и колко е опасна за всички. Нейната идея, фикс свързана с Аурора Сент Амант, трябва да изчезне, за нейно, както и за мое добро.
— Да, мадам, ще ви заведа — каза Паскал с въздишка, предавайки се пред доводите й.
Той усещаше нейната решителност, но знаеше също колко решителна може да бъде Доминик, когато иска да постигне нещо.
Лъчите на февруарското слънце бяха започнали да сушат калните улици, но с топлината се разнасяше и миризмата на тиня и гнило, които се бяха трупали цяла зима. Покрай тях преминаваха каруци, които се тътреха по засъхналите в калта следи. Много от тях караха каси с ром и бренди за кръчмите и публичните домове, които процъфтяваха под протекцията на губернатора и съпругата му.
Соланж и Пиер-Франсоа щяха да напуснат колонията богати, но те бяха създали такава система за корупция и мошеничество, че нямаше да бъде лесно да се разруши, мислеше си Карес. Знаеше, че гражданите на Нови Орлеан никога не са се придържали много към законите, но сега развратът и разрухата по улиците изглеждаха много по-фрапиращи от времето, когато тя стъпи тук на борда на френския кораб.
Пияни войници се измъкваха от кръчмите, въпреки че бе едва рано следобед. Някои повръщаха по калната улица. За гарнизона нямаше много работа в града и затова таверните и публичните домове до доковете развиваха мащабна дейност.
Като стигнаха „Плас Роял“, Карес видя и други добре облечени жени да се отправят към пазара. Тук въздухът бе изпълнен с мирис на сварено кафе и на вкиснато вино, на джинджифилови кейкове, които разни жени продаваха в големи кошници.
Монахини урсулинки като че се плъзгаха по пътеката през мръсотията на главния площад, също упътили се към пазара, до дигата. Главите им бяха предпазени от светски погледи, покрити с бели забрадки, чиито краища трепкаха като крила на птица, развени от речния вятър. Карес се разочарова, че не можа да ги разпознае. Може би познаваше някои от тези плъзгащи се фигури. Но нямаше време да посети манастира, въпреки че измъченото й съзнание жадуваше за такова бягство.
Извръщайки поглед от двама престъпници, завързани с вериги за позорните стълбове на площада, пред църквата, тя зави след Паскал по улица „Сент Ан“, която минаваше покрай резиденцията на губернатора. Опита се да забрави ужасното си бягство от тия градини през онази мъглива нощ, когато за пръв път чу името на новата вуду магьосница. Тази жена изглежда искаше смъртта й.