Пепеляшка и царският син

През лятото на същата година падна и яката ромейска крепост Сервия. Неин защитник беще стратегът Магирин заедно с двама таксиарси22 и всеки от тях със своите войници. Превзе я войводата Димитри Полемарх след продължителна обсада и с голяма хитрост, та крепостта падна в български ръце без кръвопролитие. За това дело на Полемарха много по-късно неговият внук Кекавмен писа: „…Дядо ми по майка Димитри Полемарх, така се казваше той, бил виден човек в оная страна на границата (след умиряването на България покойният господар Василий Багренородни го издигна в сан патриций и го направи при това мистик). Той цяла година се мъчил и прекарвал безсънни нощи, за да завладее тоя град, съвсем непристъпен, и не можал да го превземе. Поради това такъв труд бил напусто за него. Благодарение на скалите и страшните пукнатини крепостта придобила безопасност. Но в долната част на крепостта при стръмнината имало място за къпане, където се спущали стратегът и таксиарсите, когато поисквали, и се къпели. Дядо ми измисля следната хитрост. Той дошъл нощем и застанал тъкмо срещу крепостта със своите люде — това място било гористо, покрито с храсталак — и ето той заповядал на всички да вземат в ръце големи клонища, да ги държат пред себе си и засенявайки, да прикриват и конете, и конниците, така че да изглеждало, че там има не човеци, а растяща на мястото гора. Той имал двама съгледвачи на една височина близу до крепостта. Щом стратегът и таксиарсите слезли долу и почнали да се къпят, съгледвачите дали знак, какъвто им бил заповядан. Като пришпорили конете, те заобиколили мястото за къпане и изловили тия, които били в него. Защото човек невнимателен, а ходещ без охрана, често изпада в злополука. Когато те били изловени, то и крепостта била превзета без кръвопролитие. И тъй, помни това: и ако ти пазиш крепост, бъди твърде внимателен както към външните, тъй и към вътрешните, и не доверявай дори и на свой човек; инак ще изгубиш и себе си, и своите люде.“ В Сервия българите заловиха много пленници, много и добро оръжие, също войнишко облекло, та дори и храна, макар и след такава продължителна обсада. Те намериха и злато много, и сребро, а Полемарх скри една част от това богатство и го запази за себе си. Помогна му за това скриване и стратегът на Сервия Магирин, който се зарадва в душата си, като видя, че такъв прославен български войвода скрива за себе си от плячката, която се падаше не на него, а на българското царство. Ромеят виждаше в себелюбието и алчността на българския войвода скрита опасност за самата българска държава и се радваше в душата си, макар да беше неволник в ръцете на българите. Той прикри кражбата на Полемарха, за да бъде злото като чръв, който скрито разяжда и дълбае.