Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Тази мисъл го накара да се засмее. Ръката му гладеше самовлюбено гъстия мустак.
Тамсин намаза филийката си с масло и се запита защо ли Гарет я зяпа така самодоволно. Ами ако е чул нещо през нощта? Не, в коридора двамата бяха шепнали, пък и когато се разигра бурната сцена, всички в къщата отдавна спяха.
Тя се нахрани и излезе от трапезарията тъкмо когато Гарет повторно беше напълнил чинията си. Този човек прекалява с яденето, каза си ядосано Тамсин, и скоро ще заприлича на бъчва. Талията му е ужасна. Е, може би другите жени го харесват такъв…
— Добро утро, Тамсин!
Гласът на Люси я изтръгна от философските мисли. Сестрата на Джулиън слизаше с лека стъпка по стълбата. Изглеждаше развълнувана и в същото време някак плаха.
— Добро утро — отговори весело Тамсин, облекчена, че през нощта Люси е възвърнала доброто си настроение. — Иска ми се да се поразходя. Желаете ли да ме придружите?
— О, да, с удоволствие. Отивам да си взема чадър и палто.
— Няма нужда! — извика уплашено Тамсин. — Навън е топло, пък и ще отидем само до Катринс Пойнт. Трябва да се катерим по скалите и многото дрехи само ще ни пречат.
Люси, която беше очаквала кратка разходка в градината, беше ужасена от предложението, но не се осмели да възрази.
— Добре, щом така смятате. Веднага ли ще тръгнем?
— Ами да, ако сте готова — отговори учтиво Тамсин.
Двете се отправиха към брега и на половината път срещнаха Габриел, който излезе от гъсталака с пушка на рамо и торба в ръка.
— Накъде си тръгнала, малко момиче?
— Отиваме в Катринс Пойнт. А оттам във Фоуей, за да купим конци и игли за Хосефа.
Мъжът кимна, усмихна се приятелски на Люси и продължи пътя си.
— Вашият слуга се държи твърде непринудено.
— Габриел не е слуга и не бих искала да гледате на него така — обясни Тамсин. — Това го ядосва. Той беше най-довереният приятел на баща ми и сега се грижи за мен.
— Вероятно в Испания гледате по друг начин на тези отношения — отвърна Люси и потърси начин да насочи разговора към темата, която я занимаваше през цялото време.
— Може и така да се каже. — Тамсин вървеше с големи крачки по стръмната пътека към скалите. Люси напразно се опитваше да върви в крак с нея. По челото й беше избила пот и тя се бранеше ядосано от големите мухи, които я налитаха на рояци.
— Както вече разбрах, там говорите свободно и за други неща. — Най-после изкачиха скалата и Люси спря и пое дълбоко свежия морски въздух, който идваше отдолу. — Имам предвид разговорите с майка ви… — Бузите й пламнаха и Тамсин разбра, че това не е само от изкачването.
— Приемам, че вашата майка не ви е казала нищо за тези неща, нали? — попита с лек смях тя и застана на самия връх на скалата, която се издигаше над Фоуей, точно над полуразрушения форт Сейнт Катрин. Някога фортът беше пазил достъпа до реката като част от защитната линия, издигната по крайбрежието от Хенри Осми.
Когато Люси най-после я настигна, Тамсин събу обувките си, захвърли ги настрана и легна по корем на затопления камък. Загледа се към форта и широкото устие на реката. Кораб, натоварен с каолин, тъкмо излизаше от устието към морето.
— За съжаление сте права — отговори тихо Люси, отпусна се на земята и огледа подозрително зелената трева. Петната от трева се изпираха много трудно. — Единственото, което мама ми каза за брака, беше, че някои от брачните задължения не са особено приятни, но мой дълг е да ги понасям търпеливо.
— Затвори очи и мисли за Англия! — цитира презрително Тамсин и захапа стръкче трева. — Вероятно и брат ви не ви е казал нищо.
— Джулиън! — Люси я погледна ужасено. — Нима смятате, че е редно да ми говори за това?
— О! — Тамсин реши, че е твърде опасно да говорят за лорд Сейнт Симон, защото може да се издаде.
— Знам, че не е прилично да се говори за тези неща, но… — започна колебливо Люси.
Тамсин се засмя и се претърколи по гръб. Слънцето огряваше лицето й.
— Почтеността прави живота досаден. Бих се обзаложила, че Гарет предпочита да има в леглото си непочтена жена.
— Сигурно е имал много такива — отговори горчиво Люси и изохка уплашено. Как можа да изрече тези неприлични думи?
Но Тамсин се ухили с разбиране.
— Може би да, но ако си има такава и в къщи, сигурно няма да изпитва желание да се забавлява навън.