Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Тя е испанка — обясни търпеливо той. — Знам това най-малко от два дни.
— О! — Чарлз се почеса по главата. — Искахме само да помогнем, чичо.
— Спестете ми уверенията в добрите си чувства. — Седрик махна отвратено с ръка. — И къде се състоя този дълбоко съдържателен разговор с момичето? — Очите му бяха бдителни. — Пак ли на земята на Сейнт Симон?
— О, не, сър — побързаха да го уверят двамата. — Тя беше във Фоуей, ние я проследихме и… и я попитахме за името й.
Седрик се облегна на дивана и огледа презрително двамата си племенници.
— Причинихте ли й болка? — попита тихо той. — Какво сторихте на жената, която е под закрилата на Сейнт Симон? Забравихте ли, че тя живее като гост в къщата му? Не, разбира се, че не сте й сторили зло. Разбира се, че никога не бихте извършили такава глупост… Или все пак? — изрева внезапно той.
— Не, сър… разбира се, че не й причинихме зло — отговориха в един глас двамата мъже. — Само й зададохме няколко въпроса.
Седрик затвори очи и въздъхна отвратено. Познаваше твърде добре милите си племенници, за да им повярва. Очевидно те не можеха да намерят сексуално удовлетворение, без да измъчват жертвата си. Баща им имаше същия проблем и жена му, достойната за съжаление сива мишка, се криеше и лекуваше раните си, докато накрая падна по стълбата, бременна в шестия месец. Никой, който познаваше Томас Пенхалан, не повярва, че Мери наистина се е подхлъзнала по стръмните стъпала. Близнаците бяха наследили извратените наклонности на баща си. Обикновено те изливаха злобата си върху нещастните проститутки и не досаждаха на жените от собствената си класа. Можеше само да се надява, че няма да се намерят глупачки, които да се омъжат за тях.
Очевидно този път бяха решили, че щом момичето е любовница на Сейнт Симон, значи е достъпно и за тях.
— Освен това малката не знае кои сме — обясни с гордост Чарлз. — Носехме маски.
— Какво?
— Тя не може да ни разпознае… както стана с другото момиче — допълни Дейвид. — Но това не означава, че сме й причинили зло — поправи се бързо той. — Изобщо не беше като тогава. — Двамата погледнаха чичо си с безмълвна надежда, сякаш чакаха похвала за предпазните мерки, които бяха взели, щом не можеха да очакват благодарност за стореното.
Но той изобщо не се интересуваше от тях.
— Махайте се оттук!
Двамата се спогледаха и побързаха да изчезнат. Седрик се загледа в празната камина, опитвайки се да прецени дали вредата, която бяха нанесли, беше голяма. Той беше събрал сведения и вече знаеше, че жената в Трегартън е испанка и повереница на лорд Сейнт Симон. Всички съседи бяха осведомени за пристигането й. Благодарение на това, че племенниците му си мушеха носовете навсякъде, той знаеше повече за връзката между полковника и момичето. Не го интересуваше толкова дали съседът му спеше с гостенката си или не. Много по-важно беше доколко сериозна беше тази връзка и защо Сейнт Симон си беше направил труда да доведе любовницата си от Испания и да я настани в Трегартън.
Коя беше тази жена, защо беше дошла?
Колкото и да размишляваше, той не можеше да пренебрегне две неща: момичето приличаше невероятно много на Селия и беше испанка.
Дали това беше чиста случайност? Не, Седрик не вярваше в случайностите. Той вярваше в грижливо съставените планове и в мозъците, които работеха подмолно като неговия.
Отвличането на Селия мина по план. Единственото изключение беше фактът, че Мариана остана жива и го изложи на опасност. Но с нея се справи бързо — внуши й страх, даде й щедра пенсия и я настани в усамотена къщичка в Шотландия, за да купи мълчанието й. Тя беше мъртва от десет години и беше отнесла тайната си в гроба. Ами ако Селия беше избягала от похитителя си? Ако се беше омъжила за испанец… от когото имаше дете?
Нещо не се връзваше. Ако беше избягала, сестра му щеше да се върне в къщи. Тя никога нямаше да повярва, че брат й е имал нещо общо с един испански разбойник, върлуващ в планините на тази южна страна. А ако това момиче наистина беше законна дъщеря на Селия, защо просто не дойде при него, за да му каже истината?
Ако малката наистина имаше някаква връзка със Селия, той трябваше да предприеме нещо. За съжаление случаят се усложняваше от факта, че тя беше под закрилата на Сейнт Симон. И още повече се усложняваше от срещата й с близнаците. Тя вече знаеше, че някой се е заинтересувал твърде много от нея и от произхода й. Разбира се, беше възможно да не е разпознала двамата нападатели. Тя беше чужденка тук и никога не беше виждала близнаците. А и нямаше причина да ги свърже с нападението… освен ако не разкаже за случилото се на Сейнт Симон. Той веднага щеше да отгатне кои са били двамата негодници, нападнали гостенката му. Но надали щеше да свърже поведението им с внушенията на Седрик. Вероятно щеше да приеме, че двамата са извършили едно от обичайните си издевателства над невинна, случайно срещната жена.