Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Дейвид и Чарлз не бързаха да я настигнат. Чакаха я първо да излезе от тесните, стръмни улички на градчето. Спираха под сводестите порти или използваха тесните пътечки между къщите, за да не правят впечатление на минувачите. Когато Тамсин навлезе в уединената алея, двамата извадиха маските от джобовете си и се ухилиха съзаклятнически. Очите им засвяткаха с дива радост от предстоящото, устните им се разкривиха в мрачни усмивки.
Тамсин изостави алеята, мушна се през портичката на едно пасище и продължи пътя си под сянката на живия плет. Дейвид и Чарлз нахлузиха маските си и ускориха крачка.
Тамсин слушаше бръмченето на пчелите в цветовете на орловия нокът, крясъците на фазаните, които излитаха уплашено от нивата със зреещо жито. Слънцето грееше ярко, земята беше суха. Около нея цареше тишина, която я приспиваше. Изведнъж косъмчетата на тила й настръхнаха. Побиха я студени тръпки.
Тя спря и се обърна съвсем бавно. Двама маскирани мъже вървяха след нея. Лошите им намерения се усещаха почти физически. Тамсин остана на мястото си. Наблизо нямаше никой. Тя беше сама с двама маскирани непознати. Стадото крави, които пасяха наблизо, вдигнаха глави и я зяпнаха любопитно, докато челюстите им продължаваха да дъвчат равномерно.
— Я виж ти — промърмори Чарлз и пристъпи по-близо. — Това май е любовницата на Сейнт Симон, която видяхме на брега.
Ездачите от скалата. Дали бяха братовчедите й? Тамсин не се помръдна. Дейвид избухна в тих смях.
— Чак не ми се вярва, че Сейнт Симон е пуснал една уличница да живее в скъпоценния му Трегартън… и то заедно със сестра му.
Той вдигна ръка и докосна бузата й. Чарлз застана до него и Тамсин се притисна към плета. Нямаше възможност за бягство. Но по лицето й не трепна нито едно мускулче.
— Е, не би ли искала да ни разкажеш нещо за себе си? — попита Дейвид и я ощипа толкова силно по бузата, че кожата й побеля.
Тамсин поклати глава.
— Пардон? — прошепна страхливо тя.
— Името ти, курво. — Мъжът я ощипа и по другата буза и доближи лице до нейното. — Искаме да знаем името ти и откъде идваш.
— Но компрендо — пошепна Тамсин. Дано не бяха забелязали страха й. Ако видеха, че жертвата им се бои, нищо нямаше да ги спре.
— О, я не се прави на глупачка, курво! — Дейвид направи крачка встрани и мина зад нея. Хвана ръцете й и ги изви на гърба.
Тамсин съзнаваше, че няма да може да се справи и с двамата. Близнаците бяха високи и стройни мъже. Нямаше представа дали са физически силни. Само да имаше нож или някакво друго оръжие, може би щеше да има някакъв шанс. Но не носеше нищо, нищичко.
В джоба й бяха иглите и конците, които беше купила за Хосефа! Мислите й се втурнаха в луд галоп, но тя продължаваше да стои неподвижна и да се взира в нищото. Съзнаваше, че не биваше да се съпротивлява, ако не иска да я наранят тежко, поне докато не добие увереност, че може да осъществи плана си. Двамата бяха толкова студени и жестоки, че по гърба й непрекъснато лазеха студени тръпки. Сигурно са по-лоши дори от Корниш, каза си презрително тя. Той поне имаше основания да я измъчва и тя можеше да го разбере.
Лицето на Чарлз се усмихваше под маската, но очите му бяха толкова студени и смъртоносни, сякаш имаше насреща си усойница. Той я хвана за брадичката с палеца и показалеца на дясната си ръка и я стисна толкова силно, че я заболя, а с другата посегна към главата й и я дръпна към себе си. После притисна устни в нейните, толкова брутално, че в гърлото й се надигна гадене. Езикът му се мушна в устата й и отиде чак в гърлото. Зави й се свят, тя се задави и се опита да си поеме дъх. Ръката й се сключи около пакетчето с иглите. Отчаянието й растеше с всяка секунда. Ей сега щеше да припадне. Трябваше да побърза. С незабелязано движение тя вдигна ръка и заби острите игли в меката кожа под брадичката на нападателя си.
Чарлз изрева като ранен бик и освободи устата й. После замахна и я удари с все сила през лицето.
— Сега ще си платиш за нахалството, малка курво! — Той докосна невярващо брадичката си, където се беше образувало червено петно. После я сграбчи за китката и изви ръката й на гърба. Тамсин изпищя и изпусна пакетчето с иглите. Мъжът сложи ръка на гърдите й, потърка с длан връхчето и го ощипа болезнено. Очите й се напълниха със сълзи и тя не можа да удържи писъка си.
— Първо трябва да я накараме да пропее — обади се Дейвид, като видя решителния израз в очите на брат си. — Първо трябва да узнаем онова, което ни трябва, после си отмъщавай, колкото искаш.
— Е, добре, курво! — Чарлз продължи да щипе зърната на гърдите й. — Как ти е името? Къде те намери Сейнт Симон?