Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Копеле! Жалък негодник! — Тя забарабани с юмруци по раменете му. Побесняла от гняв, той забрави всяка предпазливост.
— На твое място бих се предал, глухарче — отговори спокойно Джулиън, обърна се и закрачи към стаята си. — В момента представляваш много изкусителна мишена.
— Да знаеш, че ще те убия! — изкрещя Тамсин. — Габриел ще изтръгне черното лицемерно сърце от тялото ти и аз ще събера кръвта в шапката си!
Джулиън се изсмя развеселено, влезе в спалнята си и грижливо затвори вратата след себе си.
— По дяволите! — промърмори Гарет и погледна смаяно жена си. — По дяволите! — Едва сега забеляза колко беше възбуден и как кръвта пулсираше болезнено в слабините му. Видът на голото тяло на Тамсин, преметнато на раменете на Джулиън, го възбуди до непоносимост.
— Ето какво е имала предвид — пошепна едва чуто Люси и погледна неуверено мъжа си. — Каза ми, че знае неща… — Като видя израза на лицето му, тя млъкна уплашено. Дълбоко в корема й се надигнаха странни тръпки. Тялото й изпитваше странна възбуда, непозната досега.
— Люси — прошепна дрезгаво Гарет, сложи ръка на бузата й и видя странно святкащите очи и зачервените бузи. Нима сцената беше докоснала и нея? Когато тя не се отдръпна от него, той посегна и я вдигна на ръце. Усети топлата й кожа, меката заобленост на дупето под нощницата. Люси зарови глава на рамото му и бонето падна на пода. Той я положи нежно на леглото и се наведе над нея.
За първи път тя му позволи да свали нощницата й. Когато я помилва, беше готова за него, макар че отново се скова и в очите й блесна страх.
— Всичко е наред — пошепна нежно той и си каза, че този път трябва да издържи по-дълго. Колкото и да му беше трудно, успя да обуздае желанието си, а когато проникна в нея, тя не се съпротивляваше, както обикновено. Всичко свърши бързо, но когато се отдръпна от нея, той знаеше, че за първи път не й е причинил болка, а удовлетворението, което бе изпитал, не можеше да се сравни с нищо друго.
Люси остана дълго време будна и лежа с отворени очи, вслушвайки се в доволното хъркане на мъжа си. Чувстваше се някак странно, но усещаше и някаква приятна отпуснатост. Измъчваше я единствено ясното съзнание, че онова, което беше преживяла тя, не беше нищо в сравнение със страстта, която Тамсин преживяваше сега в спалнята на брат й.
Значи момичето беше любовница на Джулиън. Колко странно и шокиращо. Нищо чудно, че изглеждаше съвсем различна, нищо чудно, че не криеше мнението си за нещата от живота. Е, утре тя щеше да научи повече от нея. Във всеки случай мнението й за строгия брат беше претърпяло коренна промяна. Тя се изкиска тихо и притисна лице във възглавницата. За в бъдеще нямаше да приема толкова сериозно предупрежденията и укорите му.
На следващата сутрин Гарет многократно се запита как щеше да застане срещу полковника. Ала Джулиън го поздрави с обичайната си спокойна усмивка и веднага го покани да огледа обора му и да си избере най-добрия кон, който намери — разбира се, с изключение на Соулт.
— Соулт е уморен, защото го яздих от Бадахос до Лисабон — обясни той.
— Кога ще се върнете в Бадахос? — Гарет напълни чинията си с яйца и риба и посегна към каните с бира.
— Най-късно през октомври. Следващия месец трябва да отида за малко в Лондон. — Джулиън изтри устата си и остави салфетката на масата. — А сега ви моля да ме извините. Имам много работа.
Той тръгна към вратата, но точно в този момент тя се отвори и в трапезарията влезе Тамсин, облечена в строга муселинена рокля на цветчета с дълги ръкави и висока якичка.
— Добро утро, милорд полковник.
— Добро утро, Тамсин. — Гласът му прозвуча хладно, но очите му блеснаха развеселено. Малката беше избрала рокля, която покриваше всеки сантиметър от голата й кожа, за да скрие белезите от любовната нощ.
— Нека моето присъствие не ви спира, сър.
— Разбира се, че няма, Тамсин. Ти си една дива малка женичка! — прошепна в ухото й той и я ощипа по бузата. В очите му отново блесна страст… и радост. Тази сутрин се бе събудил с усмивка и беше убеден, че се е смял и насън.
— Тиран! — отговори тя и очите й заблестяха.
— Свадливка! — пошепна той и бързо излезе.
Тамсин посвети вниманието си на Гарет, който очевидно беше слушал внимателно шепота им.
— Добро утро, Гарет. Люси още ли е в леглото? — Тя седна срещу него и си взе препечена филийка. — Бихте ли ми подали каната с кафе?
Гарет се поклони учтиво.
— Обикновено Люси закусва в леглото. — Той я разгледа внимателно и кимна доволно. Споменът за голото й тяло в ръцете на полковника беше жив в паметта му. Запита се дали пък тя не би приела опит за сближаване от негова страна и изпъчи гърди. И той можеше да й предложи онова, което й даваше Джулиън. Не, стига глупости, двамата живееха под покрива на Сейнт Симон и всеки опит за сближаване беше осъден на провал. Мъжът не се намесва в територията на друг мъж, когато е приел гостоприемството му. Но когато Джулиън замине за Лондон, нещата ще се променят.