Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
В този миг на входа се появи Джондалар. Влезе, последван от Уини и Рейсър. Пещерата бе дом и за кобилата, а за Рейсър — единственият, преди да попаднат на Лъвския бивак.
— Изглежда, че сме имали посетител — каза Джондалар като видя опустошението. — Тук е такава бъркотия!
Айла въздъхна дълбоко и избърса сълзите си.
— Я по-добре да стъкна огън и да запаля факли, та да видим какво са опропастили. Но първо ще разтоваря Уини, за да може да си почине и да попасе.
— Мислиш ли, че можем да ги пуснем свободно? Рейсър май беше готов да тръгне подир онези коне. Може би трябва да ги завържем — сподели опасенията си Джондалар.
— Уини винаги е била на свобода — каза Айла, малко озадачена. — Не мога да я вържа. Тя ми е приятелка. Живее с мен, защото сама го желае. Веднъж, когато искаше да си намери жребец, отиде да живее с един табун и много ми липсваше. Не знам какво бих направила, ако го нямаше Бебчо. Но тя се върна. Тя няма да избяга и докато е при мен и Рейсър ще е тук, поне докато порасне. Бебчо ме напусна. Може и Рейсър да го стори — също както децата напускат майчините си огнища, когато пораснат. Но конете се различават от лъвовете. Струва ми се, че ако се почувства мой приятел, също като Уини, може и да остане.
Джондалар кимна:
— Добре, ти ги познаваш по-добре от мен. — В края на краищата Айла беше най-сведуща по тези въпроси. Единственият вещ познавач, когато работата допреше до коне. — Ще взема да запаля огъня докато я разтоварваш.
Докато обикаляше местата, където Айла съхраняваше материалите за разпалване на огън и дървата, без да съзнава колко добре бе опознал пещерата за краткото лято, в което бе живял с нея тук, Джондалар се питаше как може до се сприятели с Рейсър. Все още не разбираше напълно как Айла общува с Уини, кое кара кобилата да върви натам, накъдето жената пожелае, докато яздят и защо се навърта наблизо, макар че е пусната на свобода. Вероятно самият той никога нямаше да усвои тези умения, но му се искаше да опита. А докато се учеше, на Рейсър нямаше да му навреди да е вързан, поне когато минаваха през местности, където биха могли да се натъкнат на други коне.
След проверката на пещерата и на нейното съдържание всичко се изясни. Лакомец или хиена — Айла не можеше да определи точно, тъй като и двете животни бяха влизали в пещерата по различно време и следите им се бяха смесили — бяха разбили едно хранилище със сушено месо. Всичко беше ометено. Една кошница със зърно, което бяха събрали за Уини и Рейсър и бяха оставили почти непокрита, беше наядена на няколко места. Множество малки гризачи, съдейки по следите им — полевки, безопашати зайци, мангусти, пустинни гризачи и гигантски хамстери си бяха направили истинско пиршество и не бяха оставили почти никакво зрънце. Недалеч от кошницата, под купчина сено, намериха едно гнездо, натъпкано с плячката. Но останалите плетени съдове, със зърно, корени и сушени плодове, които бяха или заровени в дупки, изкопани в пръстения под на пещерата, или затрупани с камъни, бяха пострадали далеч по-малко.
Айла бе доволна, че бяха решили да поставят меките кожи, събирани от нея през годините, в здрава кошница, която бяха скрили под грамада от камъни. Очевидно голямата купчина се бе опряла на мародерстващите зверчета, но неприбраната лицевата кожа, останала от дрехите, които Айла бе направила за Джондалар и за себе си преди да тръгнат, беше сдъвкана и раздробена на малки парченца. Друга грамада камъни, под която, наред с останалите неща бе скрила и съд от сурова кожа, пълен с грижливо претопена мазнина, натъпкана в тънки черва от елен, явно бе станала обект на многократни нападения. Един ъгъл на контейнера беше разкъсан със зъби и нокти и едно от червата беше наченато, но грамадата камъни беше устояла на набезите.
Освен че се бяха добрали до складираните храни, животните бяха проникнали и в други части на пещерата, където се съхраняваха различни предмети. Бяха съборили купчини от ръчно изработени и огладени дървени купи и чаши, бяха влачили насам-натам кошници и рогозки с вплетени красиви мотиви и шарки, бяха оставили изпражненията си на няколко места и изобщо бяха обърнали всичко наопаки, докопвайки се до каквото могат. Но действителните щети бяха много по-незначителни, отколкото изглеждаше на пръв поглед, при това животните изобщо не бяха обърнали внимание на голямата колекция от изсушени и консервирани целебни билки.
Привечер Айла вече се чувстваше много по-добре. Бяха почистили и възстановили реда в пещерата, бяха установили, че загубите не са твърде големи, бяха приготвили вечеря и се бяха нахранили, дори бяха изследвали долината, за да видят какви промени са настъпили. Горящият в огнището огън, спалните кожи, постлани върху чисто сено в плитката падинка, която Айла бе използвала като легло, Уини и Рейсър разположили се удобно на мястото си от другата страна на входа на пещерата най-сетне създадоха у Айла усещането, че си е у дома.