Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
— Какво ги е накарало да променят мнението си?
— Времето — казва Джезабел. — Най-вече времето. Просто било минало много време. А и предполагаемото малтретиране от страна на Клод — в онези години хората все още бяха склонни да приемат това като обяснение за всичко. Плюс това е бил непълнолетен, когато са го осъдили, плюс факта, че е постигнал такъв успех в обучението си. Решили, че стореното на баща му е било провокирано от… да видя само, ъъ… „временно състояние“ и че едва ли ще извърши нещо подобно в бъдеще.
— Байрън имал ли е някакви приятели в Порт Салфър? По-близки приятели? — питам аз.
— Сетих се, че ще попиташ за това — казва Джезабел.
— И?
— Чарли Вермилиън, познах ли? Искаш да знаеш дали е бил близък приятел с Байрън? Отговорът е, че Байрън наистина е прекарвал доста време с него. Чарли е посещавал библейския курс на Байрън, това първо. А според източника ми курсистите били много близки помежду си, като в клуб. Освен това Байрън бил нещо като местният адвокат на лудницата, най-вече за хората в библейския му курс. Помагал им да подават молби за освобождаване и така нататък. Помагал им да се свържат с адвокат. Не се сетих да попитам кои са били другите в групата. Искате ли да знаете?
— Да, бих искал — казвам й аз. — Ако можеш да разбереш.
— Нещо ми се губите — казва Джезабел. — Къде сте, между другото?
— Близо до Хоума — казва Пинки.
— Не ви чувам. Ще ида у приятелката си Фелиша да гледаме телевизия. Обадете ми се утре примерно. — И затваря.
— Хммм — проточва Пинки. — Тази млада дама е динамит. — Прави десен завой. Никакъв шум не прониква в беемвето. Това ми е малко странно, все едно се носим в космоса. — Доста научихме днес покрай Макс, Сам и Джез.
— Да.
— Може би списъкът с библейските курсисти ще ни подскаже нещо.
— Може би.
— Защо си се умълчал толкова? Не смяташ да ходиш при онзи вещерски доктор довечера, нали? Не ставай глупак, партнер.
Минаваме покрай бензиностанция, която продава свръхреалистични картини в рамка, рисунки върху стъкло, които са толкова реалистични, че приличат на фотографии — като се изключи фактът, че всеки детайл е във фокус и цветовете са неестествено ярки. Гори, птици и яркосини потоци. В много от тях присъства националният флаг заедно с гологлавия орел. Всяка си има собствен източник на светлина и грее като слънце, привличайки рояци от насекоми. Две жени разглеждат една от картините, а един мъж с шорти и потник седи на сгъваем стол и пуши цигара.
Пътуваме в приятно мълчание известно време. Пинки включва озвучителната система. Половин минута слушаме джаз и той я изключва.
— Виж, едно е да зарежеш всяка предпазливост — казва той — и да тръгнеш да търсиш момчетата. Друго е да отидеш доброволно в някаква колиба в тресавищата и да изкараш нощта с откачалник без устна. А знаеш за него само едно нещо със сигурност — че е бил единственият приятел, който Байрън е имал някога и — ако позволиш да добавя, — че е най-вероятният източник на отровата, убила Клод.
Не казвам нищо.
— Тогава ще дойда с теб.
— Мисля, че ще е по-добре да не го правиш. Така, ако не се върна, ти ще можеш да…
— Да се обадя на полицията? Господи, Алекс!
— Просто имам чувството, че Димент може би има представа къде е Байрън.
— И мислиш, че ще ти каже?
— Може би. Не знам. Но имам чувството, че може да ми помогне.
— Аз пък изобщо не останах с такова впечатление. А и онези нещастници, дето кашляха в предната стая? И разните му там джунджурии, овързани с конци? Направо ми взеха акъла. И ти искаш да идеш там посред нощ? Да му се довериш? Стига! Не на мен тия. Обясни ми защо би му се доверил? Какво у него ти изглежда достойно за доверие, партнер? А?
— Знам какво имаш предвид.
Пинки издиша шумно.
— И как смяташ да стигнеш дотам? Помниш ли въобще къде е?
— Мислех си… с такси. Ти би могъл да ми начертаеш карта.
— Ще ти начертая карта. Обаче за таксито забрави. Ще ти дам моята кола.
— Не мога да ти взема колата. Ти какво ще правиш?
— Ще спя. Ще закуся в „Холидей Ин“. Ще си прочета вестника. И ако не се появиш до обед или не се обадиш, ще вдигна тревога. Ако щеш, наречи го застрахователна полица.
— Какво имаш предвид?
— Първо, колата лесно може да се проследи. „Онстар“ има GPS-система. Второ, местната полиция може и да не се втурне на първа космическа, ако някакъв тип от Вашингтон вземе, че се загуби в блатото. — Поглежда към мен. — Някои от нашите полицаи май не ценят чак толкова човешкия живот. Но кола за шейсет хиляди долара? Такова нещо да изчезне и само гледай каква дейност ще развият!