Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
— Тук е Пинки.
— Господин Страйбър?
— Джез… ти ли си? Прекрасната дама от Плакамин?
— Аз съм.
— Алекс Калахан е в колата с мен, така че не говори мръсотии.
— Здравейте, господин Калахан. Аз всъщност се обаждам заради вас.
— Здравей, Джезабел. За какво става дума?
— Господин Страйбър ме помоли да проверя дали няма да открия заповедта за освобождаване на Байрън Будро. Естествено, не можах. Изгоряла е при пожара в съда. Но открих нещо друго интересно.
— И какво е то?
— Не то, а кой. Медицинска сестра, която е работила в приюта. Била е там през осем от годините, в които е бил и Байрън. Знае всичко за него.
— Джезабел, ти си чудо на природата! — възкликва Пинки.
— О, стига, не беше трудно. Просто попитах татко, той попита гаджето си, а тя пък попитала фризьорката си. Сещаш се. Накрая стигнах до онази жена.
— И коя е тя? Имаш ли й номера?
— Ами там е работата… Нея малко я е страх от Байрън. Така че ме помоли да не разкривам името й. Обещах.
— Джезабел…
— Няма да ти кажа, така че не си прави труда. Добрият репортер не разкрива източниците си. В градец като нашия никой няма да ти каже нищо, ако не можеш да пазиш тайна.
— Ти не си репортер, Джез.
— Да, но ще стана. Сега се обучавам. Е, интересува ли ви какво научих или не? Защото искам да гледам „Сексът и градът“. Започва след десет минути.
— Искаме да знаем — казвам аз.
— Обаче ще ми платиш — казва тя, — нищо че източникът ми остава анонимен. Изгубих цели три часа с това.
— Няма проблем.
— Разбрахме се значи. Чакайте малко. Безопасно ли е да говорим по този телефон?
— Нали каза, че няма да разкриеш източника си?
— Да. Добре тогава. Байрън не си е губил времето, докато е бил в Порт Салфър. — Гласът й се променя и става ясно, че чете от записките си. — Първо, взел си матурата на осемнайсет — защото така и не завършил гимназия, нали знаете. Спрял да ходи на училище. Шест години по-късно вече имал бакалавърска степен по психология — изцяло чрез дистанционни курсове. След две години получил и магистърска степен. Темата на дипломната му работа била „Молитвата и плацебо ефектът“. Водил курс по изучаване на Библията в Порт Салфър. Имал и много хобита — това се смятало за особено важно от лекуващите лекари. Едно от тях било оригами. Това е сгъването на разни животинки и форми от хартия — ако не знаете. Освен това се обучил за фокусник… макар че госпожица Ма… ъъ, източникът ми — та тя каза, че той вече знаел да прави много фокуси с карти и такива неща, когато постъпил в заведението. Явно просто е упражнявал фокусите си с часове. Давал уроци и на други пациенти. Позволявали му да прави и представления, персоналът също ходел да ги гледа, дори канели гости — толкова бил добър. На професионално ниво. Според източника ми всички били единодушни, че Байрън го бивало с тесте карти не по-малко от… чакай да видя, изгубих реда… а, ето го… по нищо не отстъпвал на Рики Джей. — Пауза. — Кой е Рики Джей? Никога не съм чувала за него.
— Илюзионист — казвам аз. — Доста известен.
— Е, предполагам, че това не е част от моята културна матрица — отвръща Джезабел. — Фокусниците, имам предвид. Така… Байрън имал много хобита и освен това четял като луд. И понеже се бил записал на онези дистанционни университетски курсове, можел да взима книги от различни библиотеки чрез Сити Юнивърсити в Ню Орлиънс. Те му ги пращали. Източникът ми не си спомня какво е чел Байрън, защото било наистина много, но най-вече си изписвал книги за фокуси, история и религия. И психология, разбира се, защото такава му била специалността.
— Да.
— Започнал да пише молби за освобождение още първата година, след като го прибрали в Порт Салфър, но без успех до деветдесет и четвърта. Тогава за пръв път комисията по освобождаванията наистина разгледала случая му, нищо че бил един вид момче за пример с дипломите си и така нататък. И според източника ми, макар да нямало съмнение, че е убил баща си, имало цял куп папки за предполагаемото малтретиране от страна на баща му, когато Байрън бил дете. Не че го приемали за чиста монета, но…
— Понеже бащата бил мъртъв, не можели да докажат противното — вметва Пинки.
— Именно. Подава молба и на следващата година, деветдесет и пета, но комисията не била единодушна и пак не го освободили. Само че човекът, който наклонил везните тогава, на следващата година се преместил или се пенсионирал, не знам — източникът ми не можа да си спомни, — така че когато през деветдесет и шеста молбата му отново постъпила за разглеждане, комисията решила, че Байрън е нормален или поне достатъчно нормален, за да не представлява опасност за себе си или за околните, и че е време да го пуснат да си ходи.