Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
— Шегичка — обяснява Харами.
— Нека просто да кажем, че наистина се погрижи за него — добавя Малдонадо.
Сервитьорката носи поръчката ни и храната заангажира изцяло вниманието ни за известно време. Накрая Малдонадо подхваща отново разговора.
— Та докъде бях стигнал?
— Клод е в инвалидна количка и Байрън се грижи за него.
— Да! Та, както и да е, старият Клод бавно се възстановява след операцията. Сплескани прешлени, нещо такова май беше. — Поглежда към Харами.
— Точно така.
— А после, без видима причина, състоянието му рязко се влошава. Седял си пред телевизора, в количката и гледал Формула 1 с приятеля си Буут.
— По същото време аз съм дежурен в спешното в Ню Ибериа — казва Харами. — Бях стажант там. Английският ми и сега не е много добър, представете си какъв е бил тогава. — Клати глава и прави физиономия. — Много лош. А Клод… той пък вече почти не можеше да говори, когато го докараха в болницата.
— Даа — подсмихва се Малдонадо, — той не може да говори и ти не можеш да говориш. — Клати глава.
— Но с него е приятелят му — продължава Харами. — Буут. Та този Буут ми казва какво е станало. Гледали заедно състезанието и пиели бира. Много бира. И изведнъж Клод казва на приятеля си, че стаята се… — Харами прави кръгово движение във въздуха над главата си. — Обръща?
— Върти, Сам.
— Да, добре. Че се върти. Че му е премаляло. Приятелят му се шегува, нещо в смисъл че наистина е премалял, нали не може сам и до тоалетната да иде. Но после Клод започнал да вика. Казал на Буут, че устата му е изтръпнала, че стомахът го боли. И Буут се обадил на бърза помощ.
— Дошли са за рекордно време — казва Макс. — Направо рекорд. Нямало голямо движение и по обратния път към болницата.
— Така е — казва Харами. — Много бързо дойдоха. В противен случай Клод щеше да умре по пътя и може би никога нямаше да разбера какво е станало с него. Та както и да е, пристигат те и аз не разбирам много от това, което Клод казва, защото той вече не е съвсем на себе си. Но с общи усилия, Буут, парамедиците и сестрата успяват да измъкнат някакъв смисъл от думите му и ми казват какво е станало. Отначало се почувствал отмалял и му се завил свят, после езикът и устните му изтръпнали. Буут каза, че за кратко Клод изглеждал много щастлив, после помръкнал. Думите му бяха: „Сякаш черен облак му кацна на главата. Направо се скапа, докторе.“ В линейката повърнал. В спешното ми каза, че се чувствал все по-вдървен, сякаш внезапно го е сковал артрит.
Сервитьорката пристига с поредните блюда и ни ги раздава като карти за игра.
— Боже — казва Малдонадо, — тук определено знаят как да приготвят рак пане. — И забива глава в чинията си.
Харами оставя специалитета си от морска котка да вземе малко въздух.
— Аз съм японец — казва ни той. — И аз… — удря се по челото, — умът ми е размазан от моя пациент Клод Будро.
Нямам идея какво иска да каже и какво общо има с Клод Будро фактът, че е японец. Пинки също ми мята озадачен поглед.
— Имам пациент пред себе си — казва Харами — и си казвам „Не може да бъде“. Отново преглеждам списъка със симптомите. — Харами брои на пръсти: — Стомашна болка. Парестезия. Афония. Еуфория. Депресия. Парализа…
— Извинете — прекъсвам го аз. — Какво е парестезия?
— И афония? — допълва Пинки.
— Парестезия е… усещане сякаш нещо ти лази по кожата. Афония — когато не можеш да говориш.
Кимам.
— Значи е имал тези симптоми?
— Да, и вече му е много трудно да се движи, дори да диша. Изобщо не може да говори. Интубираме го. Правим промивка на стомаха и започваме интравенозно хидратиране. Прилагаме активен въглен.
— Док е знаел, че Клод е бил отровен — казва Малдонадо.
— Не помага — продължава вече развълнувано Харами. — След още два часа Клод е мъртъв.
— И забележете — казва Малдонадо, — в смъртния акт докторът вписва: „Дихателен арест — отравяне с фугу“.
— Отравяне с фугу? — излайва Пинки. — Това не е ли, когато ядеш някакъв вид риба?
— В Япония — добавям аз.
Харами кима и започва да се храни.
— Страхотна история беше — казва ухиленият до уши Малдонадо. — По-късно написах статия за това. Разбирате ли, такава смърт обикновено се случва само на запалени японски кулинари. Откачалки, практикуващи нещо, което може да се нарече кулинарна руска рулетка.