Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
Камериерът на маркиза съобразително бе разстлал брокатения халат на господаря си върху голямото кожено кресло, придърпано до камината, а на облегалото на същото кресло стоеше везаната кадифена нощна шапчица, украсена с брюкселски дантели. Но време е да напуснем знатния гост и да му дадем възможност да се ползува от всички тези вещи, приготвени за негово удобство, които обрисувахме така подробно, за да запознаем читателя с обичаите в някогашна Шотландия.
Няма нужда да описваме със същата подробност и стаята на Рейвънсууд, комуто стопаните бяха отстъпили своята спалня. Ще кажем само, че стените бяха обвити с вълнена материя в топъл цвят, произвеждана в Шотландия, подобна на сегашния шалун. На видно място беше окачен крещящ портрет на Джон Гърдър, нарисуван от някакъв гладуващ френски живописец, пристигнал в Улфс Хоуп от Флъшинг или Дюнкерк с кораб на контрабандистите. Това изображение наистина показваше известна прилика с действителния образ на нашия упорит, своенравен, но напълно здравомислещ майстор. Мосюто обаче се беше изхитрил да придаде на израза на лицето и на самата поза онази добре известна френска волност, която силно контрастираше с мрачната надменност на оригинала, така че всеки, който погледнеше картината, избухваше в смях. Но цялото семейство много се гордееше с описаното вече произведение на изкуството и това стана причина съседите да отправят упреци към бъчваря, че е станал прекалено самолюбив и горд, тъй като, поръчвайки си портрета и украсявайки с него своята спалня, той по всеобщо мнение бе превишил дадените му права — осмелил се е да излезе извън границите, определени за съсловието му, и е извършил посегателство върху привилегиите на аристокрацията. Уважението ми към паметта на моя покоен приятел, мистър Ричард Тинто, ме накара да се спра на тази тема; обаче ще спестя на читателя неговите подробни, макар много интересни забележки за френската школа в живописта, както и за успехите на това изкуство в началото на XVIII век в Шотландия.
Във всичко останало спалнята, отредена за Рейвънсууд, по нищо не се различаваше от официалната стая, или стаята за видни гости, предоставена на маркиз А…
На другия ден маркизът и младият му сродник станаха в зори, възнамерявайки да продължат пътя си. Но гостоприемните хазаи не ги пуснаха, преди да са закусили. Масата бе отрупана с храна: пушено и печено месо, овесени пудинги, вина и бренди, мляко, приготвено по най-различни начини — всичко това говореше за неотслабващото желание на гостоприемното семейство да почете докрай скъпите си гости. Трескавата подготовка за заминаването не остана в тайна за населението на Улфс Хоуп. Цялото село се стече край къщата на бъчваря; и започна уреждане на сметки, ръкуване за сбогом, оседлаване на коне и впрягане на други, дадоха се и пари за почерпка. Маркизът връчи на бъчваря монета от двадесет шилинга от благодарност за грижите, положени от прислугата му; на Гърдър се дощя да присвои парите, още повече че просбописецът Дингуол напълно го подкрепи в това, позовавайки се на направените от стопанина скъперник разходи, без които не би дошла и тази благодарност на маркиза. Но въпреки това твърде авторитетно съждение Джон някак не се реши да помрачи блестящия успех на гостоприемството си с неизискана постъпка и само обяви на слугите, че те ще бъдат най-неблагодарна паплач, ако намислят да купуват бренди от чуждите изби, и тъй като нямаше никакво съмнение по какъв именно начин те ще употребят даденото от маркиза, бъчварят се утешаваше с мисълта, че тези парички пак ще се върнат в джоба му, при това без ни най-малко накърняване на неговата чест и съвест.