Кристалният отломък

Ала Дризт имаше съвсем други намерения. Той бе достатъчно умен, за да знае, че някои противници не можеха да бъдат победени само със сила. Само че винаги имаше и други начини.

Той прибра магическия си ятаган и се залови да развърже торбичката, която висеше на кръста му. Кесел го погледна с любопитство, поуплашен от спокойствието на елфа, дори и сега, когато смъртта бе надвиснала над главата му.

— Какво правиш? — сопна се той.

Дризт не отговори и, без да трепне, продължи да развързва торбичката. Най-сетне успя да я отвърже от кръста си и дръпна шнурчето, което я пристягаше.

— Попитах какво правиш! — извика Кесел, когато елфът тръгна към кристала.

Внезапно копието на Креншинибон му се стори странно уязвимо. Обзе го неприятното усещане, че Мрачният елф може би е по-опасен, отколкото си мислеше в началото.

Креншинибон също усети надвисналата заплаха и заповяда на Кесел да изпепели елфа с поразяващ лъч.

Ала Кесел се боеше.

Дризт стигна до кристала. Опита се да го вземе в ръка и стената го отблъсна. Очаквайки нещо такова, той само кимна и отвори торбичката, колкото се може по-широко. Цялото му внимание сега бе насочено към кулата и той дори не поглеждаше към магьосника, нито обръщаше внимание на бръщолевенето му.

Светкавично, Дризт изсипа брашното върху кристалния къс.

Кулата простена и потъна в мрак.

Светлината, която го разделяше от Кесел, изчезна.

Ала цялото внимание на Дризт все така бе насочено към кулата. Знаеше, че задушаващият слой брашно щеше да потисне мощното лъчение на кристала само за малко.

Малко, но все пак достатъчно дълго, за да може той да нахлупи празната вече торбичка върху него и да стегне шнурчето й. Кесел изкрещя и се хвърли срещу него, но спря пред голото острие на ятагана.

— Не! — извика той безпомощно. — Знаеш ли какво направи!

В същия миг, сякаш в отговор на отчаяния му вопъл, кулата потрепера. Трусът трая само миг, ала и Дризт, и Кесел ясно усетиха задаващата се опасност. Далеч под тях, в недрата на Кришал Тирит, разрухата бе започнала.

— Прекрасно знам какво направих — отвърна елфът. — Победих те, Акар Кесел. Краткото ти царуване над Десетте града свърши.

— Сам се погуби, елфе! — при тези думи Кришал Тирит отново потръпна, този път по-яростно. — Няма да успееш да избягаш преди кулата да се срути, погребвайки те под себе си!

Стаята се разлюля от нов трус. Последва го още един и още един, и още един.

Дризт невъзмутимо сви рамене.

— Така да бъде — рече той. — Ала задачата ми е изпълнена, защото и ти ще загинеш заедно с мен.

Внезапно от устните на Кесел долетя безумен смях. Той се обърна и скочи към огледалото в стената на кулата. Ала вместо да прелети през стъклото и да се сгромоляса в полето долу, както Дризт очакваше, магьосникът влезе в него и изчезна.

Кулата потрепера отново, този път без да спира. Дризт се опита да стигне до вратата, която водеше надолу, но едва успя да се задържи на краката си. По стените плъзнаха пукнатини и скоро навсякъде зейнаха огромни дупки.