Кристалният отломък

Дризт успя да убие едно от чудовищата, но сега по-важно бе да избяга, а не да се бие с тях — дошъл бе за по-едра плячка. На мястото на убития от него трол изникнаха още петима — дори и такъв опитен боец като елфа не можеше да направи кой знае какво срещу толкова много чудовища наведнъж. Внезапно, отсечената глава на трола, когото Дризт току-що бе убил, се затъркаля към него, опитвайки се да го събори на земята.

В същия миг, нечия ръка с дълги, грабливи нокти се вкопчи в глезена му. И без да поглежда, Дризт знаеше — това бе ръката на чудовището, което току-що бе посякъл.

Ужасен, той изрита отвратителния крайник надалеч и се втурна към виещата се стълба, която водеше към второто ниво на кулата. Както й бе наредил, Гуенивар вече бе докуцукала дотам и го чакаше на върха.

Дризт ясно чуваше тежките стъпки на скверните си преследвачи, както и драскането на мръсните нокти на отрязаната ръка, която също се катереше по стълбите след него. Без да поглежда назад, Дризт се затича нагоре, надявайки се, че бързината и ловкостта му ще му дадат достатъчно преднина, за да успее да открие път за бягство.

Защото горе нямаше врата.

Откритата площадка на върха на стълбата бе правоъгълна и широка едва няколко метра. Единствената й стена бе гладко, кристално огледало, което се издигаше срещу последното стъпало и се простираше от единия й край до другия. Елфът се надяваше, че когато достигне площадката, ще успее да разбере как се отваря тази необичайна врата, ако огледалото изобщо бе врата.

Ала това нямаше да бъде никак лесно.

В огледалото с кристална яснота се отразяваше изкусната бродерия, която висеше на стената на стаята отсреща, но повърхността му бе съвършено гладка, без никакви пукнатини или нещо друго, което би могло да се окаже дръжка на скрита врата. Дризт прибра оръжията си в ножниците им и прокара пръсти по гладкото стъкло, опитвайки се да открие някаква издатина, останала скрита за острия му поглед. Ръката му срещна само хладното, гладко стъкло.

Троловете вече бяха в подножието на стълбата.

Дризт трескаво се мъчеше да премине през кристалното огледало, изричайки всички заклинания за отваряне на скрити врати, които знаеше, ала стената не помръдваше.

Първият от троловете достигна средата на стълбата.

— Трябва да има някакъв ключ към тази загадка! — изстена Дризт. — Магьосниците обичат такива предизвикателства, просто не могат да им устоят!

Единственото, което можеше да му даде някакъв отговор, бе отражението на бродерията. Дризт се вгледа в изкусните плетеници и образи, мъчейки се да открие сред хилядите фигури нещо, което да му подскаже как да се спаси.

Обгърна го задушаващата смрад на троловете, усещаше тежкото им дишане зад гърба си.

Трябваше да потисне отвращението си и да се съсредоточи върху изкусно преплетените бродерии.