Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
— Риджис! — изкрещя той, но не получи никакъв отговор.
Част от стената на горната стая вече се бе срутила — Дризт видя купчината отломки в дъното на стълбата. Молейки се приятелите му да са успели да избягат, той пое по единствения път, който му бе останал.
Без да знае къде ще се озове, елфът скочи след Кесел в магическото огледало.
30
Битката в Долината на мразовития вятър
Жителите на Брин Шандер чуха шума от битката, която се водеше в полето под града им, ала едва когато настъпи зората, успяха да видят какво става. При вида на джуджетата хората нададоха радостни възгласи, а гледката на варварите, които с песен на уста посичаха гоблини, ги изпълни с изумление.
Застанали както обикновено на стената, Касиус и Гленсатер, изненадани от неочаквания развой на събитията, се чудеха дали трябва да се включат в битката или не.
— Варвари? — зяпна от почуда представителят на Източен пристан. — Дали са наши приятели или врагове?
— Убиват орки — отвърна Касиус. — Приятели са!
Воините от четирите града на Маер Дуалдон също чуха шума от битката, макар да не виждаха какво точно става. Сякаш за да ги обърка още повече, откъм Бремен също долетя звън на оръжие. Да не би воините на Брин Шандер да им се бяха притекли на помощ? Или пък бойците на Акар Кесел се избиваха помежду си?
И тогава Кришал Тирит внезапно потъна в мрак. Блестящите й, пулсиращи стени потъмняха, сякаш бяха изгубили живота си.
— Риджис — промърмори Касиус, усещайки как кулата с главоломна бързина губи силата си. — Ако въобще някога сме имали герой, то това е той!
Кулата потрепера, по цялата й дължина премина мощен трус. По стените й запълзяха пукнатини, зейнаха дупки. Само след миг магическата кула рухна на земята.
Ужасени и невярващи на очите си, чудовищата на Кесел гледаха как крепостта на магьосника, когото почитаха като божество, се превръща в купчина отломки.
В Брин Шандер зазвучаха бойни рогове. Бойците на Кемп заликуваха и бясно загребаха към брега. Съгледвачите на Йенсин Брент светкавично съобщиха смайващата вест на флота в Диншиър, оттам новината незабавно прелетя до Езерото на алените води. Из всички убежища, които криеха бездомните вече бегълци от Десетте града, се разнесе една и съща команда:
— В атака!
Големите порти на Брин Шандер се отвориха и многочислената войска на престолния град се втурна на бойното поле. Лодките в Диншиър и Аленото езеро вдигнаха платна и като уловиха източния вятър, се понесоха към брега. Бойците от четирите града на Маер Дуалдон гребяха с всичка сила, борейки се със същия този вятър в трескавото си нетърпение да отмъстят за падналите си близки и опожарените си домове.
Така, сред вихър от хаос и неочаквани обрати, започна последната битка в Долината на мразовития вятър.
Пълзейки, Риджис се отдръпна от пътя на вкопчените в отчаяна битка животни. По всяко друго време Гуенивар с лекота би се справила с демоничното куче, ала в сегашното си състояние й се налагаше да се бори за живота си със зъби и нокти. Огненият дъх на хрътката изгаряше черната й козина, огромните зъби се впиваха в якия врат на магическата пантера.
Риджис искаше да помогне на котката, но така и не успяваше да се приближи достатъчно, за да ритне противника й. Защо му трябваше на Дризт да бяга точно сега?
Гуенивар усети как челюстите на противника й се забиват все по-дълбоко във врата й и се претърколи, повличайки чудовищната хрътка със себе си, ала натискът на могъщата паст не отслабна. Вече не можеше да си поеме дъх и усети как светът се завърта около нея. Започна да се приготвя да се върне обратно в своята равнина, макар горчиво да съжаляваше, че ще трябва да изостави господаря си, когато той имаше нужда от нея.
В този миг кулата потъна в мрак. Стреснато, демоничното куче разхлаби хватката си и Гуенивар светкавично се възползва от открилата се възможност. Забивайки здраво нокти в ребрата на врага си, пантерата успя да се измъкне от челюстите му и се претърколи назад, в приятелската прегръдка на мрака.
Чудовищната хрътка се огледа наоколо, мъчейки се да открие противника си, ала умението на котката да остава незабелязана, бе прекалено голямо дори за острите сетива на магическото куче. Тогава звярът съзря друга жертва. Само един скок и огненото куче се надвеси над Риджис.
Ала сега Гуенивар играеше игра, която познаваше отлично. Тя бе създание на нощта, хищник, който изскача от най-черните сенки и убива, преди жертвата да успее да усети присъствието му. Хрътката почти бе захапала полуръста, когато огромната пантера скочи върху гърба й, забивайки острите си нокти дълбоко в покритата с рижа козина плът.