Кристалният отломък

Кесел млъкна за момент.

— Ала сега е твой ред, подло псе! — просъска магьосникът. — Убиец и изменник на собствения си народ, на какви богове можеш да се молиш вече?

С тези думи Кесел духна срещу горящата свещ и пламъкът се залюля в злокобен танц. Ъгълът на отражението му се промени и един от лъчите, които все така държаха Дризт в плен, докосна тялото му, прогаряйки голяма дупка в дръжката на стария му ятаган и изгаряйки кожата на ръката му. Лицето на елфа се изкриви от жестоката болка и той стисна раната със здравата си ръка. Ятаганът му падна на земята, а лъчът потрепна и се отклони.

— Виждаш ли колко е лесно? — подигра му се Кесел. — Немощният ти ум не може дори да си представи силата на Креншинибон! Радвай се, че имаше рядкото щастие да видиш частица от нея преди да умреш!

Дризт гордо се изправи и погледна магьосника право в очите. В ясните му лавандулови очи нямаше страх — елфът никога нямаше да моли за милост. Много отдавна бе приел смъртта като част от живота, който водеше и не се боеше от нея — щеше да умре достойно.

Кесел се опита да го уплаши и размаха свещта напред-назад, карайки изпепеляващия лъч да танцува все по-близо до тялото на Дризт. Когато най-сетне разбра, че няма да чуе гордия скиталец да вика от болка или да проси милост, магьосникът се отегчи от играта си.

— Сбогом, глупако! — изръмжа той и се накани да насочи изгарящия лъч към сърцето на елфа.

В този миг Риджис духна свещта.

За няколко секунди времето като че ли спря. Изумен, Кесел погледна към полуръста, когото бе смятал, за свой роб. Риджис просто сви рамене, сякаш необичайната му смелост го бе изненадала точно толкова, колкото и магьосника.

Кесел захвърли сребърната чинийка, на която беше свещта, в магическото огледало и с ужасен вик хукна към скритата в другия ъгъл на стаята стълба. Дризт понечи да се втурне след него, ала бе успял да измине едва няколко крачки, когато в сърцевината на огледалото забушуваха пламъци. Два чифта червени очи застрашително се взряха в него и приковаха вниманието му. В следващия миг, от вътрешността на магическото огледало изскочиха две демонични хрътки и се втурнаха в стаята.

Гуенивар скочи покрай господаря си и пресече пътя на единия звяр. Вкопчени един в друг, двамата събориха Риджис настрани и се затъркаляха из стаята — огромно кълбо от черна и червеникавокафява козина, от което стърчаха остри зъби и нокти.

Огненият дъх на чудовището обгърна елфа, ала и той, както и пламъкът на Ерту, дори не го опари. Сега бе негов ред да напада. Магическият ятаган изскочи от ножницата с тържествуващ звън и посече тялото на кучето. Дризт бе смаян от мощта на острието, но нямаше време за губене и, без да погледне трупа на жертвата си втори път, се втурна натам, накъдето бе побягнал магьосникът.