Кристалният отломък

Бойното поле се простираше под Дризт. Той съвсем ясно видя белите платна на лодките на Каер Кьониг и Каер Диневал, които, носени от силния вятър, наближаваха бреговете на Диншиър.

На юг корабите на Аленото езеро вече бяха закотвени в пристанищата. Воините от двата града не бяха срещнали никаква съпротива и сега се готвеха да нанесат удар на враговете си. Гоблините и орките, разположени в южната част на обсадата, не бяха видели рухването на Кришал Тирит, ала въпреки това бяха усетили загубата на сила и отсъствието на обединяващата воля на магьосника. И докато част от тях се втурнаха да заобикалят хълма на Брин Шандер, за да се присъединят към кипящата там битка, много от другарите им останаха, където бяха или побягнаха към тундрата.

Бойците на Кемп също бяха достигнали брега и сега предпазливо се отдалечаваха. Този отряд акостира там, където войската на Кесел бе най-гъста, ала това бе и мястото, което се бе намирало под най-силното влияние на кулата и където рухването й най-много бе потресло и обезсърчило воините. Рибарите срещнаха много повече гоблини, които трескаво бягаха, за да спасят живота си, отколкото такива, които искаха да се бият.

Сред полето, там, където битката бе най-ожесточена, хората от Десетте града и техните съюзници също се справяха добре. Варварите почти бяха достигнали бойците на Бруенор. Подтиквани от могъщия чук на Уолфгар и нямащия равен на себе си кураж на Бруенор, двата отряда посичаха всички, които стояха помежду им. Съвсем скоро мощта им щеше да нарасне още повече — Касиус и Гленсатер се приближаваха със сигурно темпо и вече бяха съвсем близо.

— Както виждам, войската ти май не се справя особено добре — обади се Дризт. — „Глупците“ от Десетте града още не са победени!

Кесел вдигна кристалния отломък високо над главата си и магическият предмет заискри още по-силно, разкривайки още по-голяма мощ. На бойното поле, воюващите веднага почувстваха завръщането на онова могъщо присъствие, което допреди малко бяха усещали в Кришал Тирит. Хора, джуджета и гоблини, дори онези, които се бяха вкопчили в смъртна схватка, спряха за миг и отправиха погледи към ярката светлина, която грееше на върха на планината. Чудовищата, усетили завръщането на своя повелител, нададоха победоносни викове и се хвърлиха в атака. Въодушевени от величественото завръщане на Кесел, те се хвърлиха в битката със свирепа ярост.

— Виждаш ли какво прави самото ми присъствие с моите бойци! — самодоволно извика Кесел.

Ала Дризт не обръщаше внимание нито на хвалбите на магьосника, нито на битката, която кипеше долу. Застанал в локвичките, образувани от топящия се от топлината на отломъка сняг, елфът цял се бе превърнал в слух. Въпреки шума от далечната битка, острите му сетива бяха доловили странен звук. От покритите със сняг върхове на Грамадата долиташе тътен, сякаш самата планина негодуваше.

— Вижте могъществото на Акар Кесел! — провикна се магьосникът, а силата на отломъка се преливаше в него и гласът му гърмеше оглушаващо. — Колко лесно ще разруша лодките в езерото!