Кристалният отломък

Гатанката щеше да се окаже неразгадаема за всеки, който не знаеше историята за Ургута Форка. Дризт неочаквано бе получил огромно предимство. Очите му бързо обходиха стената, търсейки нещо, което да е свързано с демона и веднага го съзряха: в другия край на огледалото, на височината на кръста му, Дризт видя образа на самия Ургута. Изкусно вплетен в бродерията, демонът бе изобразен в цялото си ужасяващо великолепие: стиснал черен жезъл — неговия символ — чудовището разбиваше главата на един елф. Дризт и преди бе виждал същото изображение и не забеляза нищо необичайно или не намясто в него.

Само няколко стъпала деляха троловете от жертвата им. Време за губене нямаше. Дризт се обърна към бродерията, която висеше на отсрещната стена и се вгледа във фигурата на демона, търсейки някакво несъответствие между нея и отражението. Откри го още в мига, в който погледна стената. Там Ургута поваляше елфа с юмрука си, в ръката му нямаше никакъв жезъл!

— Той вижда се, без да се вижда! — промърмори той.

Елфът трескаво се обърна към огледалото и протегна ръка към оръжието на демона, но срещна само гладък кристал. Замалко не извика от разочарование.

Ала опитът му го бе научил на търпение и той бързо възвърна хладнокръвието си. Отдръпна ръката си от огледалото и се опита да застане така, че отражението му да бъде на същото дълбочина, на която смяташе, че бе и жезълът. После бавно сключи пръсти и с нарастваща възбуда видя как образът му в огледалото хваща черния жезъл.

Предпазливо повдигна ръка.

Тънка пукнатина плъзна по кристалната повърхност на огледалото.

Първият трол достигна площадката, ала там вече нямаше никой.

От другата страна на огледалото елфът плътно затвори кристалната врата, облегна се на нея и въздъхна с облекчение. Пред себе си видя тънеща в сумрак стълба, която стигаше до второто ниво на кулата. На върха й нямаше врата, а само тънка завеса, зад която прозираше оранжевата светлина на свещи. От вътрешността на стаята се носеше тих смях.

Елфът и пантерата безшумно се изкачиха по стълбата и предпазливо надникнаха в стаята. Бяха се озовали в покоите на Кесел.

Помещението тънеше в мека приглушена светлина. Подът бе покрит с възглавници, част от стаята бе отделена с плътни завеси. Наложниците, лишените от собствена воля играчки на Кесел, седяха на пода и се смееха като малки деца, погълнати от необичайно забавна игра. Дризт не вярваше, че ще го видят, но дори и да го забележеха, нямаше от какво да се притеснява. Още щом ги видя, елфът разбра, че тези нещастни, пречупени създания не бяха в състояние да му сторят нищо.

Все пак трябваше да бъде нащрек, особено за опасността, която може би го дебнеше зад дебелите завеси. Кесел надали би сложил стражи там, още по-малко пък непредвидимите в свирепостта си тролове, но сега не можеше да си позволи и най-малката грешка.

Следван плътно от Гуенивар, Дризт се запромъква през тъмните ъгли на стаята и когато двамата най-сетне изкачиха и последната стълба и застанаха на площадката пред вратата към третото ниво на Кришал Тирит, Дризт въздъхна с облекчение.

Внезапно в ушите му зазвънтя онова жужене, което бе чул, когато влезе в кулата. Сега звукът ставаше все по-силен, сякаш черпеше сили от самите стени на кристалната кула. Дризт се огледа наоколо, опитвайки се да открие откъде идва той.