Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
Тейлър спря пред нас с голямото ауди, Крисчън отвори задната врата и аз се качих с елегантността на жена, оставена без бельо против волята й. Бях благодарна, че роклята на Кейт не прилепва по тялото и е дълга до коляното.
Потеглихме към магистрала номер 5 в пълно мълчание. Присъствието на Тейлър повече или по-малко смущаваше и двама ни. Настроението на Крисчън се усещаше във въздуха. Чувствах как колкото повече се отдалечаваме на север, толкова повече веселото настроение се стопява. Той гледаше замислено през прозореца и усещах, че се отдалечава и от мен. За какво мислеше? Не можех да го попитам пред Тейлър.
- Къде си се научил да танцуваш? попитах. Исках да започна разговор. Той се обърна и ме изгледа с очи, в които не можех да прочета нищо. Видях отразени само светлините на магистралата.
- Наистина ли искаш да знаеш?
Сърцето ми се сви. Не, не исках да зная. Досещах се за отговора.
- Да казах, вече не така нетърпеливо.
- Госпожа Робинсън обичаше да танцува.
Разбира се, най-лошите ми очаквания се потвърдиха. Тя го бе научила добре и мисълта ме отчая. Аз не можех да го науча на нищо. Не умеех да правя нищо.
- Очевидно е била добра учителка. -Да.
Мозъкът ми завря. Дали тя бе взела най-хубавото от него преди той да се затвори така за света? Или го бе извадила от черупката на неговото собствено аз? Той имаше и друга хубава, весела страна. Усмихнах се неволно при спомена за танца, как се въртяхме из стаята, аз в ръцете му, а гащите ми някъде из джобовете му.
И после Червената стая. Потърках неволно китките си. „Така става, когато стягаш с кабелни връзки китките на младо момиче". И на това ли го бе научила, или просто го бе съсипала? Зависи от гледната точка. Или може би сам щеше да намери този път, със или без госпожа Робинсън. Това бе мигът, в който осъзнах, че мразя тази жена. И се надявах да не се налага да я виждам никога на живо, защото не знаех дали бих могла да поема отговорност за действията си. За първи път изпитвах такава омраза към човек, когото дори не познавах. Погледнах през прозореца, без да виждам абсолютно нищо освен ревността, раздразнението и яда си.
После се сетих за следобеда. Той се бе държал нежно и не ме насилваше да правя нищо сложно или болезнено. Дали бих го направила пак? Не можех да се преструвам дори пред себе си, че този въпрос подлежи на обсъждане. Разбира се, че бих. Ако ме пожелаеше, ако не болеше много и ако това беше единственият начин да съм с него.
Това беше голата истина. Исках да съм с него. Моето друго аз въздъхна с облекчение. Но тя рядко мислеше с акъла си. По-скоро мислеше с друга част от тялото си, а тази част в момента бе добре изложена на показ.
- Недей! каза той.
Обърнах се стресната към него. Дори не го бях докоснала.
- Какво недей?
- Да мислиш твърде много, Анастейжа. Посегна, хвана ръката ми, приближи я към устните си и целуна пръстите ми. -
Беше един прекрасен следобед за мен. Благодаря ти.
И така той се върна пак при мен. Мигах и се усмихвах срамежливо. Той беше... така ме объркваше. Реших да го попитам за това, което ме глождеше.
- Защо с кабелна връзка?
Той ми се усмихна.
- Връзва се бързо, лесно и щеше да е нещо ново за теб. Знам, че са доста брутални, но точно затова ги харесвам. Усмихна се нежно и добави: Много ефективен начин да бъдеш поставена на място.
Изчервих се и погледнах нервно към Тейлър. Той караше абсолютно безучастно, с поглед забит в пътя напред. Крисчън вдигна невинно рамене.
- Това е част от моя свят, Анастейжа.
Стисна ръката ми, пусна я и загледа навън през прозореца.
Точно така, това беше неговият свят, а аз исках да принадлежа към него, но при неговите условия... „О, наистина не знам!" Не бе споменал и онзи проклет договор. Тези мисли никак не повдигаха настроението ми. Погледнах през прозореца. Минавахме по един от мостовете. Наоколо беше вече съвсем тъмно, мракът гъст и с цвят на мастило. Нощта отразяваше настроението ми: черното нахлуваше в мен, обгръщаше сърцето ми и ме задушаваше.
Крисчън ме гледаше.
- За какво мислиш?
Въздъхнах.
- Чак толкова ли е зле? попита той.
- Иска ми се да знам за какво мислиш ти.
Той се засмя
- Взе ми думите от устата, бебчо.
Тейлър продължи да ни вози в нощта към Белвю.
Малко преди осем аудито зави по алеята към голямо изумително красиво имение в колониален стил. Като на картичка. Дори и само заради розите около входната врата.
- Готова ли си? попита Крисчън, докато Тейлър спираше.
Кимнах, а той стисна ръката ми окуражително.
- И за мен е нещо съвсем ново каза тихо и ми се усмихна закачливо. Обзалагам се, че сега си мислиш колко по-добре би било ако си с бикини, нали?