Петдесет нюанса сиво

Погледнах Крисчън и го хванах как върти очи недоволно, повдигнах заканително вежда, а той на свой ред присви очи.

- Мия, по-спокойно опита се да се скара майка й, но го каза по-скоро нежно. Здравей, момчето ми. Обърна се към Крисчън и го целуна по двете бузи. Той й се усмихна мило и се здрависа с баща си.

Всички тръгнахме към всекидневната. Мия не пускаше ръката ми. Стаята беше голяма, обзаведена с много вкус в топли цветове кремаво, кафяво, бледорозово в различни нюанси, удобна и много стилна. Кейт и Елиът седяха един до друг с чаши за шампанско в ръка. Кейт скокна да ме прегърне и Мия най-сетне пусна ръката ми.

- Здрасти, Ана усмихна ми се Кейт. Здравей, Крисчън обърна се към него, вече по-хладно.

- Здравей, Кейт отвърна Крисчън в същия тон.

Не ми хареса начинът, по който се държаха един с друг. Елиът също ме стисна здраво в прегръдката си. Какво ставаше тука? Някаква кампания „Да прегърнем Ана" ли бяха повели? Никога не бях присъствала на такова показно демонстриране на чувства. Не бях и свикнала на такова внимание. Крисчън застана до мен и уви ръката си около кръста ми, разпери пръстите си около ханша ми и ме придърпа към себе си. Всички ни гледаха. Беше кошмарно и много изнервящо.

- Кой иска напитка? попита господин Грей, който май се съвзе най-бързо. Просеко?

- Аз казахме едновременно с Крисчън.

Беше повече от странно. Мия плесна с ръце.

- Вие дори говорите едни и същи неща! Ще донеса напитките! И изчезна от стаята.

Изчервих се. Гледах Кейт, седнала до Елиът, и изведнъж ми хрумна, че Крисчън ме е поканил заради нея. Вероятно Елиът, съвсем свободно и много щастлив от връзката си с Кейт, бе казал на родителите си, че трябва да се запознаят с нея. Крисчън е бил хванат в капан, защото е знаел, че ще разбера от Кейт. Просто е бил принуден да ме покани. Мисълта бе доста потискаща. Подсъзнанието ми поклати глава: „Сега вече стана ли ти ясно?"

- Вечерята е почти готова каза Грейс и излезе след Мия.

Крисчън не изглеждаше щастлив. Погледна ме и каза:

- Седни! И посочи едно плюшено кресло. Изпълних веднага. Седнах и много внимателно кръстосах краката си. Той седна до мен, без да ме докосва.

- Говорехме за почивката, Ана каза господин Грей много мило. Елиът е решил да отиде с Кейт и семейството й до Барбадос за седмица.

Погледнах Кейт. Беше усмихната, очите й светеха. Беше щастлива. „Катрин Кавана, къде ти е гордостта?"

- Мислиш ли да си починеш сега, след дипломирането? попита ме господин Грей.

- Обмислям дали да си отида за няколко дни до Джорджия.

Крисчън отвори уста от почуда, мигаше насреща ми с напълно

непознато за мен изражение. По дяволите, бях забравила да му кажа!

- Джорджия? попита тихо.

- Майка ми живее там, а не съм я виждала от доста време.

- Кога мислиш да ходиш? попита той още по-тихо.

- Утре, късно вечерта.

Мия дойде и ни подаде високи чаши със светлорозово просеко.

- Да пием за здравето на всички каза господин Грей. Добър тост, като за съпруг на лекарка. Усмихнах се.