Петдесет нюанса сиво

Седнахме. Господин Грей начело на масата, аз вдясно до него. Крисчън седна до мен. Господин Грей взе бутилката вино и предложи на Кейт. Мия седна до Крисчън, сграбчи ръката му и я стисна здраво. Той й се усмихна нежно.

- Как се запознахте с Ана? попита го тя.

- Дойде да ме интервюира за студентския вестник на университета във Ванкувър.

- А редактор на този вестник е Кейт добавих, за да отклоня вниманието на всички от мен.

Мия се усмихна на Кейт, която седеше срещу нея до Елиът, и започнаха да говорят за вестника.

- Вино, Ана? попита господин Грей.

- Да, благодаря. Усмихнах му се. Той взе бутилката и ми наля.

Погледнах Крисчън и той наведе глава към мен.

- Какво?

- Моля те, не ми се сърди прошепнах.

- Не се сърдя.

Изгледах го продължително. Той въздъхна.

- Да, добре, бесен съм. И затвори очи за миг.

- Колко бесен? Сърби ли те ръката? попитах доста притеснено.

- За какво си шепнете вие двамата? намеси се Кейт.

Изчервих се, а Крисчън я погледна и дори тя не можа да не се

огъне под погледа му. Очите му казваха: „Разкарай си задника от лицето ми!" Точно така, както би го казала тя. Но не сега. Не и на него.

- За пътуването ми до Джорджия казах престорено ведро само и само да разсея враждебността между двамата.

Кейт се усмихна лукаво.

- Как се държа с теб Хосе, когато отидохте до бара в петък?

„Мамицата ти, Кейт!" Гледах я с ококорени очи. Какво си мислеше, че прави, по дяволите! Тя на свой ред ме изгледа и тогава разбрах, че се опитва да накара Крисчън да ревнува. Какво ли разбираше тя? Бях се надявала поне това да ми се размине.

- Добре отвърнах.

Крисчън се наведе към мен.

- Да, точно толкова бесен и да, сърби ме ръката. Особено сега. Гласът му бе гробовен.

„О, не!" Сгърчих се.

Грейс се появи с две чинии, а след нея вървеше хубавко младо момиче с елегантна светлосиня униформа и коса, вързана на плитки като свински опашки. Носеше табла с чинии. Отправи продължителен страстен поглед към Крисчън. Изгледа го дълго, с копнеж изпод огромните си извити със спирала мигли. „Я!"

Някъде в къщата звънна телефон.

- Извинете ме каза господин Грей, стана и излезе.

- Благодаря, Гретхен каза вежливо Грейс и се нацупи, като видя, че мъжът й излиза. Остави таблата на конзолата.

Гретхен кимна, хвърли още един изпълнен с копнеж поглед към Крисчън и излезе.

Така! Фамилията имаше персонал и персоналът хвърляше мръсни погледи на моя бъдещ Доминант. Дали тази вечер можеше да стане по-зле?

Господин Грей се върна.

- За теб е, Грейс, от болницата.

- Моля, започвайте, не ме чакайте. Грейс ми подаде чинията и излезе.

Миришеше много вкусно. Чоризо и миди, изпечени в глинен съд, с гарнитура от червени пиперки и пресен магданоз. И независимо че стомахът ми се бе сгърчил от заплахите на Крисчън, от похотливите погледи, които му хвърляше малката хубавка госпожица Свински опашки, и всички трудности, придружаващи липсата на бельо на задника ми, бях много гладна. Изчервих се, когато осъзнах, че огромният ми апетит се дължи на физическото изтощение от следобеда.