Петдесет нюанса сиво

- Повдигни крачета, бебчо, увий ги около мен.

Бях адски изтощена, но изпълних. Увих краката си около него. Той ги намести около кръста си. С едно рязко движение бе в мен.

Извиках. Приглушеното му етенание изкънтя в ухото ми. Ръцете ми бяха на раменете му. Той продължи да влиза все по-рязко и все по-бързо в мен и този път го усещах дълбоко, наистина дълбоко. Лицето му беше до врата ми. Усещах накъсаното му дишане по шията си. Отново се изпълвах с желание и то ставаше все по-неконтролируемо. Господи, пак ли! Не вярвах, че тялото ми би понесло още един земетръсен оргазъм. Но едва ли имах избор... и неизбежното беше вече факт. Сладък, агонизиращ, трескав оргазъм. Изгубих усещане за всичко. Не знаех коя съм, къде съм. Крисчън ме последва веднага. Викът му излезе сподавен през стиснатите здраво челюсти. Притискаше ме силно, болезнено до себе си.

Пусна ме бързо, за секунда ме остави опряна в кръста. Тялото му подпираше моето. Разкопча белезниците, освободи ръцете ми и двамата паднахме на пода. Придърпа ме в скута си и ме гушна като бебе. Главата ми бе на гърдите му. Ако имах сили, може би щях да го погаля, но нямах нито сили, нито смелост. Осъзнах, че не е събул джинсите си.

- Браво, бебчо каза той. Болеше ли?

- Не отвърнах без дъх. Едва държах очите си отворени. Защо бях толкова уморена?

- Очакваше ли да боли? прошепна той и ме придърпа поблизо до себе си. Ръцете му нежно прибираха падналите по лицето ми кичури.

-Да.

- Виждаш ли? Повечето ти страхове са в главата, Анастейжа. Замълча за миг, после попита: Искаш ли да го направим пак?

Замислих се. Умората съвсем бе замътила мозъка ми. „Пак ли каза?"

- Да отвърнах изтощено.

Той ме стисна в прегръдката си.

- Добре. И аз. Наведе се и целуна косата ми.

- И все още не съм свършил с теб.

Не бил свършил с мен? Не, нямаше начин да продължа. Бях напълно изтощена и исках само и единствено да спя. Подпрях се на гърдите му, очите ми бяха затворени, а той ме бе обвил с ръце, с крака и се чувствах толкова спокойна й на най-сигурното място на света. Дали щеше да ме остави да поспя? Евентуално да сънувам? И тогава ми мина тая глупава идея. Обърнах лице към гърдите му, вдишах аромата му с пълни гърди. Уникалният аромат на Крисчън. Тялото му се скова. „По дяволите!"

- Недей! каза той заканително. Гледаше ме напрегнато и ме предупреждаваше с очи.

Изчервих се и погледнах с копнеж към гърдите му. Исках да прокарам езика си през деликатните му косъмчета, да го целувам и за първи път забелязах по гърдите му няколко доста избелели кръгли белега.

„Следи от варицела или морбили?" запитах се разсеяно.

- На колене до вратата! заповяда той и седна. Ръцете му бяха вече на коленете. Не беше вече нито топло, нито удобно. Температурата в гласа му бе паднала с няколко градуса.

Едва се изправих, бавно се заклатушках към вратата и паднах на колене както ми беше казано. Треперех от умора и бях разтресена из основи от изненада. Кой би помислил, че точно в тази стая ще намеря толкова много удоволствие? Кой би си помислил, че това нещо ще е толкова изтощително? Крайниците ми тежаха от сладка умора. Моето друго аз бе сложило на вратата табелка „Не ме безпокойте".