Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
Улових с периферното си зрение как Крисчън се приближи към мен. Очите ми се затваряха.
- Отегчавам ви, така ли, госпожице Стийл?
Трепнах съвсем разбудена. Крисчън бе застанал пред мен с кръстосани ръце и ме гледаше изпитателно. „Хваната да спи по време на урок. Дали следва наказание?" Погледнах го и очите му омекнаха.
- Стани! изкомандва той.
Уморено се изправих. Той се усмихна.
- Много си изморена, нали?
Кимнах срамежливо и се изчервих.
- Издръжливост трябва, госпожице Стийл. И не съм ти се наситил още за днес. Сложи ръцете си отпред, като за молитва.
Молитва? Дали трябваше да прибягвам до молитва да мине по-леко и да не боли? Изпълних. Той върза китките ми с кабелна връзка и я затегна. Господи!
- Позната ли ти е? попита той. Опита се да прикрие усмивката си, но не успя.
Господи! Кабелна връзка, която бе купил в „Клейтън". Запасявал се е! Адреналинът ми рязко скочи. Е, добре, вече ме разбуди съвсем. Удачен начин да приковеш нечие внимание.
- Имам ножици. Показа ми ги и поясни: Лесно мога да срежа връзката.
Опитах да раздалеча китките си и да видя колко здраво съм вързана. Пластмасата се заби в кожата ми. Беше неприятно, но когато ръцете ми бяха отпуснати, не болеше.
- Ела. Той ме хвана за ръцете и ме поведе към леглото. Беше застлано с тъмночервени чаршафи и във всеки ъгъл бяха закачени белезници.
Той се наведе и прошепна в ухото ми:
- Искам повече, много, много повече.
Сърцето ми пак забърза. „Какво повече?!"
- Но ще го направя бързо. Уморена си. Хвани се за колоната.
„Не на леглото?" Не ми се понрави. Открих, че без да раздалечавам китките си, а само ако разтворя дланите си, мога да обхвана гравираната дървена колона.
- По-надолу! заповяда той. И не пускай. Ако пуснеш, ще те пляскам. Разбра ли ме?
- Да, сър.
- Добре.
Той застана зад мен, хвана бедрата и ханша ми, повдигна ги рязко назад. Наведох се ниско, без да пускам колоната.
- Не пускай, Анастейжа предупреди ме той. Ще те чукам отзад. Силно. Дръж здраво колоната. Разбра ли ме?
-Да.
Той ме плесна по дупето. Силно.
- Да, сър казах бързо.
- Отвори крака.
После пъхна крак между моите и бутна десния ми крак встрани.
- Така е по-добре. След това ще ти позволя да спиш.
Да спя? Вече изобщо не мислех за сън. Бях готова, предвкусвах удоволствието. Той нежно погали гърба ми.
- Кожата ти е толкова красива, Анастейжа каза задъхано и се наведе и започна да целува нежно кожата по дължината на гръбнака ми. Все едно по тялото ми кацаха перца. Ръцете му се плъзнаха напред и обхванаха гърдите ми. Пръстите му се заиграха със зърната ми. Потъркваше ги нежно и леко ги пощипваше.
Едва успях да сподавя стона си. Тялото ми отговаряше така бързо на допира му, оживяваше, възкръсваше отново за него.
Той леко засмукваше и захапваше кожата около кръста ми, ръцете му не спираха да играят със зърната ми. Ръцете ми стискаха колоната с уникалната дърворезба.
- Имаш прекрасен задник, Анастейжа Стийл. Какви неща искам да направя с него! Ръцете му плавно минаха по дупето ми и той плъзна два пръста в мен.
- Колко си мокра. Никога не ме разочароваш прошепна и улових удивлението в гласа му. Дръж се здраво, този път ще е много бързо, бебчо.
Хвана здраво ханша ми и се намести във входа на влагалището ми, а аз стиснах здраво колоната, очаквайки да влезе рязко. Но той се пресегна, хвана плитката ми, усука я около китката си и изви главата ми назад. Не можех да я мръдна. Влезе много бавно в мен, като в същото време опъваше косата ми. О, какво чувство на пълнота! После бавно излезе, другата му ръка стисна бедрото ми и тогава влезе рязко, мощно, буквално политнах напред.
- Дръж се, Анастейжа извика той през здраво стиснатите си зъби.
Стиснах колоната по-здраво и го посрещах готова при всеки негов удар в мен. И пак и пак. Пръстите му бяха буквално впити в ханша ми. Ръцете ме боляха, краката ми трепереха, скалпът ме заболя от силата, с която опъваше косата ми... и започнах да усещам как възбудата се надига в мен извън контрол. „О, не! Не!" За първи път изпитах страх от предстоящия оргазъм. „Ако се случи пак, със сигурност ще припадна". Крисчън влизаше и излизаше от мен все по-силно и по-бързо, стенеше, ръмжеше. Тялото ми отговаряше. Нямам идея как и откъде се събираше това нещо в мен. Бях на ръба, когато той внезапно спря, влезе много рязко и дълбоко, като никога досега, и каза с пресипнал глас: