Петдесет нюанса сиво

Кейт и Мия си лафеха нещо за Париж.

- Била ли си в Париж, Ана? попита невинно Мия. Жалко, тъкмо се бях отдала на опустошителната буря на ревността.

- Не, но много ми се иска да ида казах с ясното съзнание, че съм единствената на масата, която не е излизала от Щатите.

- Меденият ни месец беше в Париж. Госпожа Грей се усмихна на съпруга си.

Беше почти неловко да ги гледаш. Очевидно се обичаха много. Зачудих се какво ли е чувството и двамата ти родители да са около теб. Да израснеш с тях.

- Много красив град, макар че не харесвам парижаните съгласи се Мия. Крисчън, трябва да заведеш Ана в Париж.

- Мисля, че Анастейжа би предпочела Лондон каза той.

О... запомнил беше! Той сложи ръка върху коляното ми и я

плъзна по бедрото ми. Цялото ми тяло се стегна, готово за него. „Не, не тук, не сега". Изчервих се и се опитах да дръпна крака си. Ръката му се впи в бедрото ми. Замръзнах. Отчаяно се хванах за чашата с вино.

Малката мис Европейски свински опашки се върна с основното. Люшкаше бедра и пръскаше похот. Ако не се лъжа, щяхме да ядем ростбиф Уелингтън. За щастие тя само смени чиниите и излезе, макар че доста се понаведе и позабави, докато сменяше чинията на Крисчън. Той ме погледна въпросително, докато я наблюдавах как затваря вратата на кухнята.

- И какво им е на парижаните? попита Елиът. Не ти допадна манталитетът им ли?

- Изобщо. А и мосю Флобер, това чудовище, за което работех, беше ужасен тиранин. Контролираше всичко и не понасяше да му противоречат.

Задавих се с виното.

- Анастейжа, добре ли си? попита Крисчън загрижено. Чак тогава махна ръката си от бедрото ми.

Хуморът се бе върнал в гласа му. Кимнах, а той започна леко да ме потупва по гърба. Не спря, докато не се увери, че съм добре.

Говеждото беше много вкусно, с печени сладки картофи, моркови, пащърнак и зелен боб. Беше още по-вкусно, след като Крисчън успя да върне доброто си настроение до края на вечерята. Предположих, че просто се радва, че се храня с такъв апетит. Разговорът вървеше леко, семейство Грей си говореха приятно, загрижени един за друг, и от време на време се шегуваха. По време на десерта (прекрасен традиционен английски сладкиш от кисело мляко и лимон) Мия не спираше да разказва за приключенията си в Париж, дори в един момент започна да говори на френски. Всички я гледахме с недоумение, тя се чудеше какво става и защо я гледаме така, докато Крисчън не й обясни, че френският й е много добър, и тя избухна в заразителен смях. Всички се засмяхме с нея.

Елиът започна да обяснява за новия си екологично съобразен строителен проект в северната част на Сиатъл. Погледнах Кейт. Попиваше всяка негова дума, очите й горяха от страст или може би любов. Все още ми беше трудно да разбера. Той й се усмихна с неизказано обещание. „После, бебо". Телата им излъчваха желание. Изчервих се дори само докато ги гледах.