Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
Мушнах се в банята, все още озадачена от липсата на бикините. Докато подсушавах тялото си след приятния, но твърде кратък душ, ми мина през ум, че го е направил нарочно. Искаше да се чувствам неловко, да се унижа и да го моля да ми ги върне. И той естествено можеше да не ми ги даде. Подсъзнанието ми се смееше. „Да върви на майната си. Тая игра се играе от двама". И в този миг реших, че няма да го моля, няма да му доставя това удоволствие и ще отида на вечерята у родителите му без гащи. „Анастейжа Стийл!" обади се заканително моето друго аз, но не му обърнах никакво внимание. Идеше ми да се целуна заради смелостта си, защото знаех добре, че това ще го побърка.
Сложих сутиена, мушнах се в роклята и се покатерих в обувките. Махнах плитката и бързо сресах косата си с четка. Погледнах напитката, която бе оставил. Беше нещо бледорозово. Газирана вода и сок от червени боровинки. Беше много приятно и утоли жаждата ми.
Хукнах към банята за последна инспекция. Блеснали очи, леко зачервени бузи, лукав поглед (заради план „Гащи"). Хукнах надолу. „Петнайсет минути. Перфектно време! Браво, Ана!"
Крисчън стоеше пред панорамния прозорец, облечен в сивите си панталони, които така обичах и които му стояха по онзи особено секси начин. Както винаги бяла ленена риза. „Няма ли някакви други цветове в гардероба си?" Из стаята се носеше мекият глас на Франк Синатра.
Крисчън се обърна и се усмихна. Погледна ме с очакване.
- Здравей казах и на свой ред се усмихнах загадъчно.
- Здравей. Как се чувстваш?
Очите му бяха весели и аз знаех защо.
- Добре. Благодаря. Ти?
- Чувствам се повече от превъзходно, госпожице Стийл.
Знаех как изгаря от желание да го попитам.
- Франк... Никога не съм си те представяла като фен на Синатра.
Той ме погледна изпитателно, предизвикателно.
- Да речем, че имам еклектичен вкус, госпожице Стийл каза и тръгна бързо и грациозно. Като пантера. Застана пред мен и удави очите ми в погледа си.
Франк запя... стара песен, една от любимите на Рей. „ Вещица". Крисчън прокара пръсти по бузата ми. Допирът му мина през цялото ми тяло и усетих онзи болезнен, но сладък спазъм в слабините си.
- Танцувай с мен каза той с дрезгав глас.
Извади дистанционното от джоба си, увеличи звука и протегна ръка към мен. Погледът му пълен с обещания, копнеж и смях. Той така изкусителен, а аз така омагьосана! Усмихна се лениво и ме дръпна в прегръдката си, а ръката му се уви като змия около кръста ми.
Поставих ръка на рамото му, вдигнах поглед и се усмихнах, напълно завладяна от неговото заразително игриво настроение. Завъртя ме веднъж и... О, как танцуваше! Въртяхме се във вихъра на музиката от кухнята до прозореца и обратно. Цялото огромно помещение се бе превърнало в дансинг. Той се движеше съвсем леко и го следвах в ритъма без никакво усилие.
Завъртяхме се около масата за хранене, около рояла, обратно към стъклената стена на балкона; Сиатъл грееше под нас като магическа тъмна фреска. Той се усмихна и песента свърши.
- Ти си най-прекрасната вещица каза и ме целуна сладко Е, сега вече лицето ти има малко цвят. Благодаря за танца, госпожице Стийл. Да вървим да видим родителите ми.
- Винаги на ваше разположение. Наистина нямам търпение да се запозная с тях казах задъхано.
- Взе ли всичко, което ти е необходимо?
- О, да изчуруликах.
- Сигурна ли си?
Кимнах, като се опитвах да запазя самообладание под изпиващия му поглед. Широка усмивка озари лицето му и той поклати глава.
- Добре. Щом така искаш да играем, госпожице Стийл, така да бъде.
Хвана рязко ръката ми, с другата сграбчи сакото си, което висеше на един от високите столове, и ме поведе по коридора през фоайето към асансьорите.
Многото лица на Крисчън Грей. Дали някога щях да успея да разбера този мъж с променящото му се като температурата на Меркурий настроение?
В асансьора погледнах скришом към него. Сянка на усмивка флиртуваше с прекрасната му уста. Усмихваше се на някаква негова си шега. Зачудих се дали шегата не е за моя сметка. Какво си бях въобразила? Отивах на среща с родителите му без бельо! Подсъзнанието ми не спираше да врънка: „Нали ти казах? Нали ти казах?" В моята стая изглеждаше като свежа шега, но там бях на сигурно място. Сега излизах навън без гащи! Той погледна към мен и онова електричество между нас... Веселият поглед изчезна. В очите му се появиха облаци, потъмняха. Господи!
Асансьорът спря на първия етаж. Крисчън тръсна глава, все едно искаше да се освободи от нежеланите си мисли, и ми даде път с ръка. Истински джентълмен! И кого се опитваше да заблуди? Кой джентълмен би взел в плен гащи?