Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
- Хайде, Анастейжа, направи го за мен.
И когато чух как името ми се изтърколи от устата му, това ме стрелна много отвъд ръба и от мен остана само едно тяло и многобройните конвулсивни спираловидни експлозии на сладко облекчение. И след това пълна загуба на съзнание.
Когато сетивата ми се възвърнаха, бях легнала върху него. Той бе на пода, аз върху него по гръб. Гледах тавана, тялото ми грееше с меката светлина на току-що изпепелилата ме светкавица на поредния оргазъм. Мислите ми се рееха като загубени в мъгла. Крисчън потри нос в ухото ми и каза нежно:
- Вдигни си ръцете.
Усещах ръцете си като направени от олово, но успях да ги вдигна. Той прокара внимателно ножицата под връзката.
- Обявявам Ана за освободена каза задъхано и сряза пластмасовата лента.
Засмях се с глас и заразтривах китките си. Той се усмихна.
- Какъв прекрасен звук каза замислено. Изведнъж седна и ме издърпа в прегръдката си. Бях отново в скута му.
- И аз съм виновен за това продължи да размишлява на глас. Премести се зад мен и започна да разтърква раменете и ръцете ми. Леко масажираше крайниците ми и успя да вкара някакъв живот в тях.
- За какво говориш?
Обърнах глава да го погледна и да се опитам да разбера какво иска да каже.
- Че не се смееш по-често.
- Не съм от тези, дето се смеят много-много казах сънено.
- Да, но когато го правиш, е като чудо, извор на щастие и живот.
- Много колоритно казано, господин Грей.
Очите му бяха нежни. Усмихна се.
- Бих казал, че си напълно преебана, в буквалния смисъл, и трябва да се наспиш.
- Това не беше много възпитано измънках закачливо.
Той се усмихна, повдигна ме нежно и застана гол в цялата си прелест пред мен. Искаше ми се да бях малко по-будна, за да имам сили да се насладя на гледката и да я запечатам в мозъка си. Вдигна джинсите си и се намъкна в тях.
- Не искам да плаша госпожа Джоунс и господин Тейлър.
Хм... те може би знаеха какъв откачалник беше. Кучият му
син. Замислих се за това. Дали знаеха?
Той ме вдигна и ме понесе към вратата, на която бе закачил сива роба. Много бавно и с огромно търпение ме облече, все едно обличаше малко дете. Целуна ме нежно и се усмихна.
- Към леглото.
„О, не, не... повече не".
- За сън добави той, като видя очевидно смазаното ми изражение.
И ме понесе на ръце към моята стая, където доктор Грийн ме беше прегледала преди... цяла вечност. Главата ми се клатеше върху гърдите му. Никога не бях изпитвала такова изтощение. Той дръпна завивката, сложи ме на леглото и за огромна моя изненада се качи при мен и ме прегърна като бебе.
- Спи, мое прекрасно момиче прошепна и целуна косата ми.
И преди да успея да кажа каквото и да е, заспах.
19.
Меки устни докосваха челото ми и оставяха сладки нежни целувки и част от мен искаше да се обърна и да отвърна, но преобладаващото чувство бе убийствена умора. Не исках да се будя. Изсумтях и зарових лице във възглавницата.
- Анастейжа, събуди се. Гласът на Крисчън беше примамлив, галещ.
- Не изскимтях.
- След половин час трябва да тръгнем за вечерята с родителите ми каза той. Обзалагам се, че се забавляваше в очакване на реакцията ми.
Отворих очи с крайно нежелание. Навън бе паднал здрач. Той се бе надвесил над мен и ме гледаше изпиващо.
- Хайде, сънчо, ставай. Наведе се и ме целуна пак. Донесох ти нещо за пиене. Ще те чакам долу. Не заспивай пак, че ще си изпросиш белята заплаши ме, но тонът му беше мек. Целуна ме бързо и излезе.
Останах сама и се опитах да се преборя с умората.
След малко се поокопитих и като че се почувствах по-добре, но ме полази паника. Как така ще се срещам с родителите му?
Той ме беше чукал, налагал и какво ли не с нагайката, после ме беше чукал на задна с вързани ръце. Вързани с кабелната връзка, която му бях продала аз, по дяволите! И сега да се срещам с родителите му! И за Кейт щеше да е първа среща с тях... ох, това поне щеше да е морална подкрепа. Разкърших рамене. Бях скована. Настояването му за личен треньор вече не ми се струваше чак толкова нелепо. Дори ми се струваше задължително, щом трябваше да съм в крак с неговото темпо.
Станах от леглото. Роклята ми бе закачена на гардероба, а сутиенът ми бе грижовно сложен на стола. Къде ми бяха бикините? Проверих под стола. Нищо. После се сетих, че ги беше пъхнал в джоба на джинсите си. Изчервих се. Да, там ги пъхна, след като... о, дори не исках да си спомням за това. Беше толкова варварско. Намръщих се. Защо ми беше задигнал бикините?