Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
— Може да бъде прегледана от моите лекари, щом настоява — каза тя разсеяно. — Ще се съгласиш ли да отидеш с тях, Хана? И да видиш дали тя наистина е толкова зле, колкото твърди? Не искам да бъда жестока към нея. Ако само склони да признае участието си в заговора, съм готова да я освободя. Не искам да бъда безпокоена с този въпрос, не и сега.
Сякаш собственото й щастие беше толкова голямо, че не можеше да остане несподелено.
— Но ако тя признае, че е допуснала грешка, нима съветът на краля няма да поиска тя да бъде изправена на съд? — предположих.
Кралица Мери поклати глава и каза:
— Тя би могла да си признае насаме, пред мен, и аз ще й простя. Нейните съучастници в заговора са мъртви или в изгнание, вече няма за какво да заговорничи. А аз нося наследник на трона, наследник за Англия и за цялата испанска империя, това ще бъде най-великият принц, когото светът е познавал. Елизабет може да признае прегрешението си и аз ще й простя. А после е редно тя да се омъжи: кралят предложи братовчед си, херцогът на Савоя. Кажи на Елизабет, че това време на чакане и подозрения може да приключи, кажи й, че чакам дете. Кажи й, че ще родя в началото на май. Каквито и надежди да е имала за трона, те ще приключат до другото лято. Погрижи се да разбере, Хана. Между нас имаше омраза, но може да я забравим, веднага щом Елизабет се съгласи.
Кимнах.
— Сър Хенри пише, че тя посещава литургията като добра дъщеря на църквата — каза тя. — Кажи й, че това ме радва. — Тя направи пауза. — Но той ми съобщава, че когато по време на службата идва моментът да се помолят за мен, тя никога не казва „амин“. — Тя замълча за миг. — Как се тълкува такова нещо? Тя никога не се моли за мен, Хана.
Мълчах. Ако кралицата говореше гневно, може би щях да се опитам да защитя Елизабет, и гордостта й, и независимия й дух. Но кралицата не беше разгневена. Изглеждаше само наскърбена.
— Знаеш, аз щях да се моля за нея, ако местата ни бяха разменени — каза тя. — Споменавам я в молитвите си, защото е моя сестра. Можеш да й кажеш, че се моля за нея всеки ден, и го правя още откакто се грижех за нея в Хатфийлд, защото е моя сестра и защото се опитвам да й простя, задето заговорничи против мен, и защото се опитвам да се подготвя за освобождаването й, и да се науча да се отнасям към нея благосклонно, да я съдя така милостиво, както се надявам да бъда съдена аз. Моля се за добруването й през всеки ден от живота й, а после научавам, че тя не желае да изрече дори едно „амин“ след молитва за мен!
— Ваше величество, тя е млада и много самотна жена — казах тихо. — Няма си кой да я съветва. — Честно казано, срамувах се от твърдоглавието и дребнавата злоба на Елизабет.
— Опитай се да я научиш на малко от твоята мъдрост, шуте мой — предложи кралицата с усмивка.
Коленичих пред нея и сведох глава.
— Ще ми липсва съжителството с вас — казах искрено. — Особено сега, когато сте толкова щастлива.
Тя положи ръка върху главата ми.
— Ти също ще ми липсваш, мой малки шуте — каза тя. — Но ти ще се върнеш за коледното празненство, а след това ще ми правиш компания, когато се затворя в покоите си в очакване на раждането.
— Ваше величество, за мен ще бъде голямо удоволствие да бъда с вас.
— Пролетно бебе — каза тя замечтано. — Едно малко пролетно ангелче. Няма ли да е прекрасно, Хана? Наследник за Англия и за Испания.
Напускането на Уайтхол, отиването в Удсток, беше за мен като пътуване до друга страна. Напуснах един щастлив двор, отдаден на забавления, ликуващ, изпълнен с оптимизъм в очакване на наследник, и пристигнах в малък затвор, снабдяван и управляван от старите слуги на Елизабет, които дори не биваха допускани в порутената стражева кула да я обслужват, а трябваше да вършат цялата си работа в общото помещение на близкия хан, където си имаха работа с всевъзможни наистина странни личности.
В Удсток намерих Елизабет много болна. Никой не би могъл да се усъмни в слабостта й. Тя беше на легло, изтощена и подпухнала, изглеждаше с години по-стара от своите двайсет и една. Изглеждаше по-стара от по-голямата си сестра. Помислих си, че по-раншните й заядливи подмятания за младостта и красотата й, и за бездетната старост на кралицата й се връщаха изключително жестоко тази есен, когато изглеждаше подпухнала, дебела като старата Ана Клев, а кралицата цъфтеше като Церера. С подпухнали от болестта страни Елизабет приличаше зашеметяващо на портретите на баща си в по-късните му години. Ужасяващо бе да се види как момичешката й хубост се изменя, наподобявайки неговите противни черти. Ясното очертание на челюстта й беше изчезнало сред надиплена тлъстина, очите й бяха скрити под червените клепачи, красивата й, подобна на розова пъпка уста беше скрита от издутата плът на бузите й и от носа към брадичката се спускаха вдълбани бръчки.